16 февруари 1983 г. Умира Дора Габе

На 16 февруари 1983 г. умира поетесата Дора Габе.

Тя е родена на 28 август 1886 г.

Дъщеря на Петър Габе, преселник от Русия, публицист и общественик.

Завършва гимназия във Варна (1903), записва естествени науки в Софийския университет (1904), следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905-1906). Учителка по френски език в Добрич (1907). От 1911 до 1932 пребивава многократно (със съпруга си проф. Боян Пенев и самостоятелно, във връзка с преводаческата си дейност) в чужбина: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Англия. През 20-те и 30-те г. изнася в България и зад граница сказки по проблеми на българската литература и за съдбата на Добруджа. През 1925 Министерството на народната просвета ѝ възлага да редактира (съвместно със С. Андреев) библ. поредица „Библиотека за най-малките“. Редактор (1939-1941) на детското списание „Прозорче“. Дора Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922), на Българския ПЕН-клуб (1927) и негова дългогодишна председателка. Съветничка по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947-1950), представителка на България в международните конгреси на ПЕН-клубовете, в международните срещи на писатели, преводачи и дейци на културата. Член на Националния комитет за защита на мира и на Комитета за балканско сътрудничество.

ШАРО
– Шаро, тъй не бива,
тъй не ти прилича
и такова куче
никой не обича.

Гледаш да ми грабнеш
хляба от ръцете
крадешката, хитро,
без да се усетя!

Слушай, срамота е,
ще те види мама!
Никой не се храни
на света с измама

За пръв път Дора Габе публикува като ученичка в Шумен

стихотворението „Пролет“ в сп. „Младина“ (1900). Истинският ѝ творчески дебют са стихотворните цикли, поместени в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“ през 1905-1906. От началото на второто десетилетие до края на 30-те години обнародва поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални постановки и концерти, статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в списанията „Съвременна мисъл“, „Златорог“, „Полско-български преглед“, „Демократически преглед“, „Листопад“, „Добруджански преглед“, „Изкуство и критика“ и др., във вестниците „Слово“, „Епоха“, „Вестник на жената“, „Свободна реч“, „Зора“, „Женски глас“, „Мисъл“, „Съвременник“, „Вестник на вестниците“, „Дневник“, „Заря“ и др., в детските периодични издания „Светулка“, „Детска радост“, „Детски свят“, „Другарче“, „Детски живот“, „Росица“, „Славейче“, „Весела дружина“, „Прозорче“ и др. След 1944 публикува в литературния и периодичния печат, в детските списания „Славейче“, „Дружинка“, „Деца, изкуство, книги“ и др. Първата лирична стихосбирка на Дора Габе „Теменуги“ е в духа на модния в началото на века сецесионен сантиментализъм.

Редактор е на „Библиотека за малките“ (заедно със С. Андреев) (1926 г.) и на детското списание „Прозорче“ (1939-1941 г.). След 9 септември 1944 г. завежда отдел „Културни връзки с чужбина“ в Министерство на пропагандата (до 1947 г.). Дора Габе е съветник по културните въпроси в българското посолство във Варшава (до 1949 г.). Нейни съчинения: „Теменуги. Лирически песни“ (1908 г.), „Малки песни“ (1923 г.), „Някога“ (1924 г.), „Малкият добруджанец“ (1927 г.), „Мълчаливи герои“ (1931 г.), „Буквар и първа читанка“ (1936 г., в съавторство с Хр. Спасовски), „Когато бях малка“ (1939 г.), „Партизанска поема“ (1946 г.), „Неспокойно време“ (1957 г.), „Нови стихове“ (1963 г.), „Лирика. Избрани стихове“ (1966 г.), „Почакай слънце“ (стихове, 1967 г.), „Невидими очи“ (стихове, 1970 г.), „Майка Парашкева. Романизована биография. [на П. Димитрова]“ (1971 г.), „Стихотворения“ (1975 г.), „Глъбини. Разговори с морето“ (1976 г.), „Избрани стихове“ (в 2 т., 1978 г.), „Избрани преводи“ (1979 г.), „Поеми“ (1982 г.), „Светът е тайна“ (1982 г.), „Избрани стихове“ (1982 г.) и много други.