„Искаме си парите!“: да поговорим за милионите и магистралите

„Искаме си парите!“: да поговорим за милионите и магистралите

На 20 февруари 2013 година премиерът Бойко Борисов обявява оставката на първия си кабинет. Ден по-късно в София се изсипаха земеделци с трактори и свиневъди с цял ТИР с прасета, на чието предно стъкло пишеше: “Бойко, кръстник на свиневъдите! Ако теб те няма, и нас няма да ни има!”

Вече е 2021 година. Бойко Борисов не управлява, а пътните работници, протестиращи в центъра на столицата, не скандират името му. Но ако Борисов го нямаше, надали само за две години щяха да са раздадени близо 8.7 милиарда лева на определени фирми чрез “ин хаус” процедури – без търг и конкурс, за някаква работа в близко бъдеще. Други са били авансирани от 70 до 100 процента, дори без проект – а една от тях е получила 100 милиона за денонощие. Лъвският пай е за пътища – строителство, ремонт, поддръжка. Пътищата са емблемата на ГЕРБ. Както и корупцията.

“Искаме си парите, няма да се откажем!”

Мъжете и жените в светлоотразителни жилетки, пратени от шефовете си на жълтите павета с лозунги като “Без път няма посока!” и “Не сме политическа дъвка!”, наистина си искат парите. Някои от тях не са получавали заплати няколко месеца. Но не ги искат от мениджърите, които са получили авансово милиони от правителството на ГЕРБ.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова провери една от фирмите, чиито строителни работници негодуваха в центъра на столицата, и публично съобщи резултатите. Те са от фирма, която работи на км 135 от магистрала „Хемус“ – „Автомагистрали Хемус“, сключила договор за временно и възмездно ползване на транспортни средства, строителна механизация и оборудване с държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД за участъци от „Хемус“. Към договора има и анекс за доставка на материали и изделия. Благодарение на тези контракти фирмата е получила авансово 23 712 768 лв. с ДДС. От тях са приспаднати близо 7.2 милиона лева с ДДС – за извършени и приети от възложителя дейности, обясни Комитова. Останалите над 16 милиона лева трябва да се намират във фирмата – по сметка, като материали или техника. От МРРБ припомнят, че същата фирма е авансирана с други близо 72.7 милиона лева за участък 4 от „Хемус”, за който бе установено незаконно строителство.

Сред протестиращите има и такива, които също са жертви на модела, наложен при управлението на Борисов – да се залагат ниски годишни разходи за Агенция „Пътна инфраструктура”, и да се сключват договори за в пъти по-високи суми, които в края на годината да се разплащат от бюджетните излишъци. Едно обаче е безспорен факт – има договори, отчетена е дейност. Процедурите „ин хаус”, наложени от ГЕРБ, са законово уредени в Закона за обществените поръчки (ЗОП). И независимо от това, че в прокуратурата са изпратени договори, където има възлагания много над разрешения по закон лимит от 50% от стойността на контракта, те трябва да се изпълняват – тоест, да се платят фактурите.

Още нарушения на ЗОП в името на изборите

Така се стигна до парадокса министърът на финансите Асен Василев – същият, който заедно с министъра на икономиката Кирил Петков и Виолета Комитова обясняваха за източените публични средства и порочните схеми, да настоява депутатите да одобрят нови 222 милиона за разплащане с пътните фирми в актуализацията на бюджета – така общата сума става 322 млн. лева. А плащанията за други 1.3 милиарда лева за дейности, които не са фактурирани, да се разсрочат за пет години. За целта обаче е нужно да се допусне „изключение” от ЗОП, както се разбра на заседанието на парламентарната бюджетна комисия. Вестник „Сега” отбелязва, че то е било вкарано в последния момент, не е било депозирано от депутати до крайния срок – 7 септември, а е внесено директно от министъра на финансите.

Форсмажорното решение за плащанията, взето под натиска на пътния бранш, показва, че преди избори протестите обикновено постигат целта си. Въпреки това браншова камара „Пътища”, в която членуват най-големите компании, не е доволна и настоява да бъдат платени над два пъти повече от заложените сега средства в актуализацията на бюджета. Протестите на бранша могат да ескалират до блокади на пътища с пътностроителна техника и многолюдни протести.

Задават се президентски и трети предсрочни парламентарни избори. Освен пътните работници протестират и собственици на заведения срещу наложените със заповед на здравния министър д-р Стойчо Кацаров ограничения за работа заради COVID-19. Недоволството, режисирано или не, рискува да навреди на високото одобрение, с което се ползват министрите от служебния кабинет на президента – а значи и на самия Румен Радев. „Ако не се плати и фирмите си търсят парите по съдебен ред, може да бъде блокирано зимното почистване и да спре строителната дейност”, предупреди Асен Василев. В служебното правителство обаче би трябвало да предвидят последствията от спирането на плащания по действащи договори. Реформирането на сектора и смяната на модела остава за следващите.

Автор: Емилия Милчева