Почина Микис Теодоракис. Той беше може би най-известният грък.

Микис Теодоракис бе най-известният гръцки композитор, може би дори най-известният грък въобще. Той се прочу по цял свят през 1964 година с музиката за филма „Зорба гъркът“ („Алексис Зорбас“). Но Теодоракис беше известен не само с музиката си, а и с политическата си роля. Съвсем наскоро той излезе пред обществеността, за да се противопостави енергично срещу споразумението с Македония, предназначено да сложи край на дългогодишния спор за името на държавата. Микис Теодоракис почина в Атина на 96 години.

Той е роден на остров Хиос през 1925. Баща му бил чиновник и поради това семейството трябвало да се мести на всеки 2-3 години. Младият Теодоракис почти нямало как да поддържа връзки с връстниците си и отрано се посветил на музиката. Едва на 12 написал първата си песен.

Борба срещу хаоса

По време на германската окупация на Гърция 18-годишният Теодоракис се присъединява към съпротивата. След изтеглянето на Вермахта през 1944 и края на Втората световна война, страната потъва в гражданска война. Теодоракис се бори на страната на левите сили, често с оръжие в ръка. След поражението на комунистите през 1949 година е интерниран в различни трудови лагери. Именно този период е решаващ за неговото формиране като мислещ творец. Десетилетия по-късно – в началото на 21-и век – на една конференция на Крит композиторът описва своето кредо като подчертава, че цялата му политическа дейност е реакция на дисхармонията и хаоса. Всичко, което е предприемал в политически и обществен план, както и в знак на съпротива срещу диктатурата, било заради неговия стремеж към хармония. „Мой върховен принцип бе борбата срещу дисхармонията и хаоса. Противоречието хармония/дисхармония може сравнително лесно да обясни моите политически решения. Дори когато съм грешил.“

Съпротива със съдействието на Дойче Веле

В средата на 1950 години Микис Теодоракис следва композиция в Парижката консерватория, но през 1959 се завръща в родината си и се посвещава на писането на песни по стихове на гръцки поети. Благодарение на него сред населението стават популярни куплети, незамислени за широките народни маси.

1960-те години в Гърция са време на разцвет за изкуството и културата на фона на скромен, но устойчив икономически растеж. Но военната диктатура, установена през 1967, слага край на почти всеки опит за обновяване. След забраната на неговата музика и принудителното изгнание, Теодоракис заминава за Париж, откъдето води борба срещу хунтата в Атина. Именно тогава, благодарение на предаванията на Дойче Веле на гръцки език, неговите послания успяват да стигнат до сънародниците му в Гърция, където цари цензура. И то не само чрез песните, но и чрез политическите изказвания. До падането на диктатурата през 1974 година Теодоракис изнася над 1000 концерта, много от които в Германия, където по негови думи е получил голяма подкрепа.

След възстановяването на демокрацията в Гърция, Теодоракис се завръща в родината си и става депутат от Комунистическата партия. Той остава до последно политически ангажиран – въпреки критиките от страна на противници и политически съмишленици, остава верен на принципите и визиите си и не се колебае да изрази мнението си пред обществеността. Както когато наскоро излезе в инвалидна количка да говори на масова демонстрация против споразумението за името с Македония. Теодоракис определи като „историческа грешка“ признаването на съседната държава с името Македония, тъй като се опасявал от безкраен конфликт.

Музика, която те кара да мислиш

Теодоракис пише не само песни – над хиляда, но и симфонична музика, опери, инструментални концерти, балетна и камерна музика. Вероятно класическите му произведения са един вид жертва на неговата популярност като автор на песни и филмова музика. Но за самия него разлика между „сериозната“ и „забавната“ музика няма. Нито между добрата и лошата. Моята цел е да направя хората по-добри, казва Теодоракис в интервю за Дойче Веле през 2002 година. „Моята цел е да помогна на хората да се развиват. Твърдо съм убеден, че изкуството и културата решително могат да допринесат за положителното развитие на хората“, подчертава Теодоракис и допълва, че музиката трябва да накара слушателя да мисли и да си задава въпроси. Композиторът изтъква, че музиката трябва да бъде с високо качество. Само при това условие хората биха се чувствали добре на един концерт и биха открили нещо за себе си, казва Микис Теодоракис.

Автор: Стефанос Георгакопулос