23 януари 1989 г. Умира Дали

„Двете най-щастливи неща, които могат да се случат на един съвременен художник са: първо, да бъде испанец, и второ, да се нарича Дали. Случиха ми се и двете.“

Това е една от максимите, с които е известен един от влиятелните творци на XX в. Салвадор Дали.

Той умира в родния си град на 23 януари 1989 г. от сърдечна недостатъчност. Погребан е в криптата на своя Театро – Музео във Фигерас. В своето завещание той оставя цялото си имущество и творчество на испанската държава. Творбите му се разделят между Мадрид и Фигерас. Петдесет и шест картини са предназначени за Театро – Музео „Дали“ във Фигерас, а 130 творби ще бъдат изложени в Каталония. На негово име е кръстен астероидът 2919Dali, открит през 1981 г.

Анализатори посочват, че смъртта на неговата муза Гала, която издъхва на 10 юни 1982 г., съкрушава Дали.

Геният се ражда на 11 май 1904 г. във Фигерас, Каталуния. Той е записан в църковните регистри като Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек. Израснал е в семейството на проспериращ нотариус, прекарва детството си във Фигерас и в лятната им къща в крайбрежното рибарско селце Кадакес. Там е и първото му студио, построено от неговите родители. Първоначалното си художествено образование получава в Общинското художествено училище. 15 годишен прави първата си публична изложба в общинския театър във Фигерас.

През 1921 г. майка му умира от рак, а баща му се жени за леля му.

Следващата година Дали се мести в Мадрид, където учи в Академията по изящни изкуства „Сан Фернандо“. Там веднага става известен с ексцентричният си вид – дълга коса, бакенбарди, дрехи в стил 19 век. Живее в студентско общежитие, където се сприятелява с Федерико Гарсия Лорка и Луис Бунюел. Прави експерименти в областта на кубизма, макар да не разбира напълно това течение. Голямо влияние на по-нататъшното му творчество оказват опитите му в дадаизма. Малко преди последните си изпити е изгонен от академията заради изявлението си, че никой във факултета не е достатъчно компетентен, за да го изпитва.

Заминава за Париж, където се запознава с кумира си Пабло Пикасо. През следващите години рисува вдъхновен от произведенията на Пикасо и Миро. Занимава се с театрален дизайн, сътрудничи на списания за изкуство. В Париж Миро го въвежда в кръговете на дадаистите и сюрреалистите. През 1928 г. заедно с Луис Монтаня и Себастиян Гаш публикува в Мадрид „Жълтият манифест“. Участва в международната художествена изложба в института Карнеги в Питсбърг, Пенсилвания, където представя известната си творба „Кошница хляб“.

През 1929 г. в Кадакес художникът среща своята муза Гала Елюар.

По това време тя е омъжена за френският поет Пол Елюар. Дали е запленен от предизвикателната рускиня. Когато се престрашава да ѝ разкрие чувствата си, тя му заявява: „Мъничък мой, нима не разбираш, че никога вече няма да се разделим?“

През 1934 г. двамата сключват граждански брак. Заради връзката си с 11 години по–възрастната Гала, Дали се скарва с баща си, който го изгонва от дома си.

Когато в Испания избухва гражданска война той напуска страната. Рисува картината си „Мека конструкция с варен боб: Предчувствие за гражданска война“.

През 1937 г. Дали пише филмов сценарий за братя Маркс и се запознава с Харпо Маркс в Холивуд. Едновременно рисува и пише „Метаморфозите на Нарцис“ – една всеобхватна разработка със средствата на параноично-критичния метод.

Тандемът Салвадор – Гала се оказва печеливша комбинация. Тя го вдъхновява да твори. Превръща се в негов счетоводител и трупа милиони от таланта му.

Стефан Цвайг запознава Дали с Зигмунд Фройд,

на когото художникът прави множество портрети. Започва втората световна война. Двамата заминават за САЩ и бързо завладяват новия свят. За разлика от много свои „колеги“ по четка се радва на признание и престиж. Също така и на несекващи финансови постъпления.

През 1942 г. Дали публикува своята романизирана автобиография „Тайният живот на Салвадор Дали“. Работи с Уолт Дисни върху проект за анимационен филм, озаглавен „Дестино“, който никога не е реализиран. Илюстрира „Дон Кихот“ и „Макбет“. Прави декори за филма на Алфред Хичкок „Омагьосан“.

През 1948 г. Гала и Дали се завръщат в Европа. Подаряват на Ватикана платно и сключват втори, този път църковен брак. В Испания по това време властва диктаторът Франко. Гала настоява двамата да са в добри отношения и с църквата и с Франко. Гала и Салвадор Дали са обгърнати от лукс, обожание и страхопочитание. Отсядат винаги в най – скъпите хотели и не престават да скандализират света с разкрепостеността си.

През 1979 г. става член на Френската академия на изящните изкуства. Прави голяма ретроспективна изложба в центъра Жорж Помпиду в Париж. През 1982 г.испанският крал Хуан Карлос удостоява Дали с титлата маркиз на Пубол.