30 декември 1916 г. Убит е Распутин

На 30 декември 1916 г. е убит Распутин.

„Улиците на Петербург изглеждаха празнично, минувачите се спираха един друг и, щастливи, поздравяваха не само познати, но понякога и непознати. По целия град в църквите отслужваха благодарствени молебени, във всички театри публиката настояваше да бъде изпълнен химнът и с ентусиазъм молеше за повторението му“. Това описание не е на празнуване на военна победа или на край на война. С такова ликуване руската столица е посрещнала на 17 декември (30 декември по нов стил) 1916 година новината за убийството, извършено през отминалата нощ от група аристократи на „стареца“ (както го наричали по примера на монасите-наставници, ползващи се с уважение) Григорий Распутин.

Когато за него за първи път се заговорило в самото начало на XX век,

той имал репутация на светец,

само че след няколко години не го наричали друго, освен демон. В крайна сметка в руската история на Григорий Распутин бил прикачен образът на злодей. Мнозина мислили, че именно той е погубил династията Романови и императорска Русия, обобщава Руски дневник.

Малко повече от десет години преди това, когато полуграмотният сибирски селянин току-що се е появил в Петербург, никой не е могъл да предположи, че скоро неговата дума ще бъде решаваща при вземането на съдбоносни държавни решения, а всеобщата ненавист към него ще достигне такива висоти.

Когато Разпутин се оказал в Петербург, някъде през 1904-1905 година, той вече бил познат като религиозен човек, странник, който ходи на поклонения по манастири и свети места. Казвали, че той притежава изключителни способности и може да изцерява болни.

В Петербург към него проявили интерес много влиятелни църковни деятели, сред които бил и архимандрит Теофан, духовник на царското семейство. Според една от версиите именно той представил Распутин на царица Александра Фьодоровна и на император Николай II.

Църковният историк Георгий Митрофанов е уверен, че

„Распутин не е бил авантюрист,

а човек, който наистина е бил надарен със специално светоусещане и особени духовни способности“.

След като попаднал в царския двор, Распутин успял да предразположи към себе си императорската фамилия. Той имал най-голямо влияние върху царицата Александра Фьодоровна. Свързвали това с болестта на наследника Алексей – единствения син на Александра и Николай. Открили му страшна болест – хемофилия.

Според многобройни свидетелства, когато в случаи на изостряне на болестта лекарите били безсилни да помогнат на детето, Распутин помагал. По думите на великата княгиня Олга Александрова, които цитира Ворен Йен в книгата си „Последната велика княгиня“, намесата на Распутин наистина влияела благотворно на наследника. Нейните думи са още по-ценни като се има предвид, че тя се отнасяла отрицателно към „стареца“.

Близостта с царското семейство – Респутин наричал царицата „мама“, а царя – „татко“ – не е могла да не повлияе на поведението на полуграмотния сибирски мужик. Както пише в книгата си „Григорий Распутин-Новия“, историкът и литературовед Алексей Варламов,

той започнал да се хвали с връзките си в Зимния дворец,

да бъде протеже на всякакви просители, които той приемал в голямата си квартира в центъра на столицата. Распутин изслушвал молбите им, стараел се да не отказва на никого, давал пари, ако му искали, звънял на някого от правителството, ако преценявал, че е необходимо, без да се притеснява. Варламов цитира следния случай: Распутин позвънил във външното министерство и заповядал на чиновника, вдигнал телефона, „да извика Альошата, оня, министъра“. Старецът имал предвид Алексей Хвостов, ръководител на Министерството на външните работи през 1915-1916 година.

Към 1910-1911 година Распутин живеел далече не по начин, който подхождал на образа на проповедника, с който той се появил в Петербург. Из столицата се носели упорити слухове за пиянството му, разврата и неговото безпътие, както и за неговите способности да хипнотизира представителките на слабия пол. Когато го упреквали за това, той се оправдавал, заявявайки, че жените сами се стремят да бъдат близки с него, и твърдял, че само чрез греха може да се познае благодатта. Носели се слухове, че Распутин бил надарен като магаре и имал сексуален апетит като разгонен нерез.

Най-голям резонанс обаче получили слуховете за отношенията му с царицата.

В Русия се заговорило, че „Гришката“ живее с императрицата и дъщерите ѝ. „Имам покой в душата си, само когато ти, учителю, си около мен, а аз целувам твоите ръце и скланям глава на блажените ти плещи“, се казва в едно от истинските писма на Александра Фьодоровна до Распутин, които били отпечатани на хектограф и се разпространявали в края на 1911 година из Петербург. По думите на премиера Владимир Коковцов писмата „даваха повод за най-възмутителни клюки“, макар да били „по същество проява на мистичното настроение [на царицата]“.

Писмата били разгласени от лишения от духовен сан монах Илиодор, който, както се предполагало, ги получил от Распутин. Илиодор отначало бил под влиянието на „стареца“, а после станал един от най-злите му врагове и издал книгата за него, озаглавена „Светия дявол“. Скоро след скандала с писмата един от депутатите в Държавната дума направил официално запитване до властите за Распутин и името на „стареца“ било разнесено от вестниците по цялата страна. На престижа на монархията бил нанесен още един удар.

Развръзката настъпила на 16 декември (29 декември нов стил)

в дома на родственика на царя княз Феликс Юсупов, който станал организатор на заговора в името на спасението на престижа на царуващата фамилия. Както си спомнял Юсупов, заговорниците, сред които били и великият княз Дмитрий Павлович и депутатът монархист от Държавната дума Владимир Пуришкевич, първо нахранили Распутин с отровени пирожки, след това няколко пъти стреляли в него, а след това го удавили в дупка в леда.

Два месеца след смъртта на Распутин монархията в Русия била свалена. Низвергнатите Александра и Николай Романови заедно с децата си първо били изпратени в Сибир (по пътя те минали край селото, където живеел Распутин), а след това заедно с прислугата били разстреляни в мазето на един дом в Екатеринбург. След разстрела у членовете на царското семейство били намерени 57 икони, три от които били подарени от Распутин.

Малко известен факт е, че след Февруарската революция в Русия премиерът Александър Керенски нарежда на ген. Корнилов да изрови и изгори трупа на Распутин в пещите на Политехническия институт. Това е направено в нощта на 10 срещу 11 март 1917 г.