5-те най-смъртоносни зарази в историята на човечеството

2020 година е годината на COVID-19, който буквално накара Земята да спре. Той уби милиони по света и продължава да убива. Но е далеч от най-смъртоносните си събратя.

Испанското издание на National Geographic е събрало в един материал най-опасните епидемии в историята на човечеството.

5. ХИВ / СПИН (1981 г.-до момента): 25-35 милиона смъртни случая

От появата си през 1976 г., вирусът на човешката имунна недостатъчност (ХИВ) е убил 32 милиона души, според СЗО. Днес все още живеят между 31 и 35 милиона с болестта, особено в Африка.

Този вирус заразява клетките на имунната система, нарушавайки способността на организма да се бори с болестите. В най-напредналите стадии на вируса се появява синдром на придобита имунна недостатъчност или СПИН, който е оказал голямо влияние върху обществото не само по отношение на здравето, но и като източник на дискриминация.

„ХИВ / СПИН остава един от най-сериозните проблеми на общественото здраве в света, особено в страните с ниски и средни доходи“, казва СЗО. „В средата на 2017 г. 20,9 милиона души са получавали антиретровирусна терапия по целия свят. Само 53% от 36,7 милиона души, живеещи с ХИВ, са се лекували през 2016 г. в световен мащаб“.

4. Чума на Юстиниан (541-542): 25-50 милиона смъртни случая

Информацията за болестите от миналото е толкова по-непозната, колкото повече се връщаме в историята. Съществуват обаче данни, които предполагат, че така наречената чума на Юстиниан е на четвърто място сред най-опустошителните, с цифри за смъртност между 25 и 50 милиона души. Според демографските оценки от VI в. той е убил между 13 и 26% от населението.

Произходът му е открит по време на Византийската империя при плъхове, изминали стотици километри с търговски кораби, които плавали до различни краища на Евразия между 541 и 549 г. Чумата се повтаряла в райони в близост до средиземноморските пристанища, до около 750 година.

Местата, най-приети като произход на пандемията, ни отвеждат до търговските анклави в Източна Африка, а най-приемливата ѝ причина се намира в бактерията Yersinia pestis, както в по-късния случай на Черната смърт, въпреки че произхожда от различен щам . В този случай името му се позовава на римския император Юстиниан I, управлявал тогава Византийската империя.

3. Испанският грип (1918-1919): 40-50 милиона смъртни случая

Противно на това, което може да изглежда поради името му, испанският грип е убил повече от 40 милиона души по света и не е започнал в Испания. Въпреки че няма консенсус относно произхода му, много учени поставят първите случаи в САЩ през 1918 г.

В контекста на световна война, в която Испания е неутрална, там не се цензурира информацията за епидемията и нейните последици, за разлика от участващите във войната държави, които премахват цялата информация в това отношение, за да не се деморализира армията и да не показват най-уязвимите си точки на врага.

Следователно испанските медии са първите, които съобщават за болестта, а също така Испания е една от най-засегнатите държави с 8 милиона заразени и 300 000 смъртни случая.

„Цензурата и липсата на ресурси предотвратяват разследването на смъртоносния фокус на вируса. Сега знаем, че това е причинено от огнище на грипен вирус А, от подтипа H1N1”, посочва Медицински вестник.

„За разлика от други вируси, които основно засягат деца и възрастни хора, много от жертвите му са млади хора и здрави възрастни между 20 и 40 години, възрастова група, която вероятно не е била изложена на вируса през детството си и не е имала естествен имунитет“.

2. Едра шарка (1520): 56 милиона смъртни случая

Също така кръстен на пустулите, които причинява върху кожата, едрата шарка е опустошителна пандемия със смъртност 30%, особено висока сред децата и бебетата. Въпреки че произходът ѝ е неизвестен, има доказателства за съществуването ѝ в много ранен период, тъй като останки са открити в египетски мумии от III век пр. н.е.

През цялата история болестта се е разпространявала периодично и е разпространявала масово, когато завоевателите са пристигнали в Новия свят: според изчисленията около 400 000 души умират всяка година в Европа от 18-ти век и една трета от тези, които успяват да оцелеят, развиват слепота или са обезобразени.

СЗО обявява изкореняването ѝ през 1980 г. след различни усилия за глобализиране на ваксинационните кампании. Смята се обаче, че шарката е убила около 300 милиона души само през 20-ти век и около 500 милиона през последните 100 години от съществуването си.

Преди появата на ваксинацията в Китай се практикува инокулация за предотвратяване на болестта поне от Х век. Векове по-късно британката Мери Монтагу наблюдава как черкезите, които се убождат с игли, импрегнирани в гной от шарка, никога не се заразяват с болестта, което е един от най-големите приноси в това отношение на Запад, докато ученият Едуард Дженър не разработва ваксина 90 години по-късно.

След кампаниите за ваксинация вирусът е унищожен, с изключение на криогенните резерви, които все още остават в две лаборатории в Русия и САЩ. Въпреки че някои групи експерти искат премахването им, за да се избегнат инциденти, то не беше извършено поради липса на информация за вируса.

1. Черната смърт: Бубонна чума (1347-1351): 75 – 200 милиона смъртни случая

Най-опустошителната епидемия в човешката история, Черната смърт – бубонната чума, убива между 75 и 200 милиона души през 14 век. Внезапното огнище на това заболяване засяга, според сегашните модели за прогнозиране, между 75 и 200 милиона души, което, преведено в процент, е между 30 и 60% от населението на Европа.

Според текущите данни началото на пандемията е имало епицентър в Азия и се е разпространявала по търговски пътища към Европа, докато е достигнала своя връх между 1347 и 1353 г. Въпреки че от векове плъховете са обвинявани за нейния произход, проучване от 2018 г. предполага, че се разпространява чрез бълхи и въшки от хора.

Треска, кашлица, петна по кожата и други симптоми като гангрена, която е дала името на епидемията, се разпространява като пожар в Северна Африка, Азия, Близкия изток и Европа с много висока смъртност.

Въпреки че тежестта на чумата е различна в зависимост от района, икономическите, политическите и социалните разрушения от нейните последици са огромни, особено когато общественото мнение започва да обвинява евреите като отговорни за отравянето на каналите за питейна вода.

Тогавашната медицина все още е била толкова базова, че не е била подготвена да изследва причината за заболяването, така че историците, лекарите и биолозите не са намерили консенсус дали коренът на чумата е вариант на бубонната чума или друго различно заболяване. През годините оттогава повечето видове Yersinia pestis са открити в Китай, което може да означава, че епидемията произхожда от този регион.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина