3 февруари 1468 г. Умира Гутенберг

На 3 февруари 1468 г. Йоханес Генсфлайш цур Ладен цум Гутенберг, по-известен като Йохан Гутенберг. Изобретеният от него машинен печат с подвижен набор поставя началото на революция в печатането и често е определяно като едно от най-важните събития на Новото време.

Изобретението му оказва силно влияние върху развитието на Ренесанса и Реформацията. Неговите изобретения поставят материалните основи на съвременната икономика на знанието и демократизация на образованието.

Сред многобройните му приноси към печатането са създаването на технология за масово производство на елементи за подвижен набор, използването на мастило на маслена основа и въвеждането на дървена печатна преса, подобна на винтовите преси, използвани в земеделието по това време. Но най-значимото му изобретение е съчетаването на тези елементи в практична система, която дава възможност за масово производство на печатни книги и която се оказва икономически изгодна както за печатарите, така и за читателите.

Йоханес Гутенберг (Йоханес Гензфлайш цур Ладен цум Гутенберг) е роден около 1400 г. в немския град Майнц. Предполага се, че година след патрицианския бунт на 117-те срещу данъците в Майнц от 1411 г. семейството му като една от засегнатите търговски фамилии се премества в Елтвиле на Рейн. След 1418 г. Йоханес следва в Ерфуртския университет и пребивава до 1433 г. извън Майнц въпреки помилването от страна на Католическата църква на семействата, участвали в патрицианския бунт.

През 1434 г. Гутенберг се установява в Страсбург, където работи като златар. Но в Страсбург Гутенберг среща само неуспехи. Започва работа върху металната преса около 1436 г., когато е подведен под съдебна отговорност за неспазване на обещанието си да се ожени за Енелин фон дер Изернен Тюр. Три години по-късно той приема сериозна инвестиция за изработката на полирани метални огледала, за които се вярвало, че отразяват свята светлина на религиозните реликви. За да задоволи изискванията на инвеститорите, след неуспеха си да произведе огледалата в нужния срок Гутенберг споделя с тях своята „тайна”. Предполага се, че това е именно идеята за метална печатна преса.

През 1439 г. Гутенберг пуска в действие първия прототип на пресата и през следващата година го завършва и прави публично достояние под името „Kunst und Aventur” („Изкуство и авантюра”). През 1444 г. Гутенберг напуска Страсбург и в следващите две годни следите му се губят. До 1446 г., когато на бял свят се появява първият печатен текст – „Поема за Последния съд”.

През 1448 г., връщайки се в родния си град Майнц, Гутенберг отпечатва годишния градски календар. По това време немските годишни календари представляват специфичен вид литература – в тях се съдържат разкази за поучение, азбучници, рецепти, етикет за добро поведение, новини, планувани събития през годината, исторически възпоменания. Около 1450 г. пресата вече функционира успешно. Гутенберг заема 800 гулдена от заможния предприемач Йоханес Фуст, чийто зет Петер Шьофер също се включва в инициативата. Тъй като е работил като писар в Париж, Шьофер има добър опит и изготвя първите печатни букви за металната преса. Пресата на Гутенберг използва технологията на разпространените за времето преси за правене на вино и кашкавал във Франция, Швейцария и Бавария. В процеса на работа възниква и нуждата от нов тип мастило, приготвено от маслени бои, което да не залепва за металните букви. Успехът на предприятието е моментален. Пресата отпечатва луксозни латински граматики, а в периода 1454–1455 г. от нея излизат хиляди папски индулгенции и търговски брошури.

По същото време Йоханес Гутенберг отпечатва около 180 броя от Свещеното писание. Подготовката за печат на Библията започва още през 1450 г. във формат от 40 реда на страница, който през 1452 г. е заместен с два тома със страници в прословутия формат от 42 реда. Библията става известна под няколко наименования: Библия на Гутенберг, Библия в 42 реда (заради печатния формат) или Библия на Мазарини (по името на френския кардинал от италиански произход Джулио Мазарини, в чиято библиотека в Париж е намерено копие от Гутенберговата печатна Библия през 1760 г.).

Текстът е от латински ръкопис, печатан с немски готически букви, с черно мастило. Цветните илюстрации са нанесени на ръка след печата. Цялата Библия съдържа 1280 страници във фолио примо формат с две колони, подравнени и от двете страни. Някои от страниците са на хартия, а други – на пергамент. В текста липсва маркировка, номер на страниците, разстояние между думите и нов ред при параграфите.

Почти веднага след издаването на Библията, през 1455 г., Гутенберг банкрутира. Бизнесът му е поет от неговия инвеститор Йоханес Фуст. Йоханес Гутенберг е освободен от дълговете си, получава благородническа титла и имуществена компенсация от архиепископа на Майнц Адолф Втори. Гутенберг служи като дворцов благородник и съветник в резиденцията на архиепископа в Насау до смъртта си на 3 февруари 1468 г. Погребан е в родния си Майнц.

Междувременно под надзора на Фуст през 1457 г. излиза от печат първият цветопечатен Псалтир, а през 1461 г. Албрехт Пфистер издава първата цветопечатна книга. До 1499 г. преси за книгопечатане по модела на Гутенберг са инсталирани в над 2500 града в Европа и с тяхна помощ са издадени над 15 милиона копия на над 30 000 книги.

Само около 40 копия от Библията на Гутенберг са запазени до днес в различни библиотеки по света. Копието, притежавано от крал Джордж III, се пази в библиотеката на Британския музей. Последното открито копие на Библията на Гутенберг е закупено от Националната библиотека на САЩ за 60 000 британски лири.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина