27 януари 1973 г.: Край на войната във Виетнам

На 27 януари 1973 г. в Париж е подписан мирен договор, с който официално се прекратява Виетнамската война. Напрегнатите преговори между основните участници в конфликта се водят от януари 1969 г. През 1973 г. Държавният секретар на САЩ Хенри Кисинджър и специалният представител на правителството на ДРВ Ле Дък Тхо са удостоени с Нобелова награда за мир за специален принос в постигането на мирно споразумение във Виетнам, припомня dariknews.bg.

Известната и като Втора Индокитайска война, а във Виетнам като Американска война, се води от 1955 г. до 1975 г. между САЩ и Южен Виетнам от една страна, и Северен Виетнам и Народния фронт за освобождение на Виетнам от друга.

До средата на 50 – те години на миналия ХХ в. значителна част от територията на Индокитай е френско владение. През септември 1940 г. Япония нахлува в Индокитай, възползвайки се от поражението на Франция в Европа, но след края на Втората световна война японските въоръжени сили напускат страната. Опитите за възстановяване на френското колониално управление довеждат до подем на национално-освободителното движение.

На 2 септември 1945 г., Хо Ши Мин провъзгласява създаването на независимата Демократична република Виетнам. Франция отказва да признае независимостта на колонията си. Тя прехвърля в Индокитай експедиционен корпус, който през есента на 1945 г. възстановява контрола на колониалната администрация в южната част на Виетнам. После последват преговори, но въпреки постигнатите договорености за начина на предоставяне на независимост на Виетнам, през декември 1946 г. Франция започва колониална война във Виетнам.

От 1950 г. САЩ започват да оказват военна помощ на френските войски във Виетнам. По същото време обаче и Виетмин започва да получава военна помощ от Китай. Последният удар за колониалните амбиции на Франция в Индокитай става тежкото поражение в битката при Диен Биен Фу. През юли 1954 г. са сключени Женевските споразумения, които слагат край на осемгодишната война. Съгласно тях територията на Виетнам е временно разделена по 17-ия паралел на две части. Северен Виетнам преминава под контрола на Виетмин, и съответно става територия на Демократична република Виетнам. Южен Виетнам остава под властта на назначената от французите местна администрация.

На 16 юли 1955 г., Дием заявява, че Южен Виетнам няма да изпълнява Женевските споразумения, всеобщи избори няма да има, и че е необходимо да се създаде антикомунистическа държава във Южен Виетнам. През октомври с.г. той провежда референдум, на който е поставен въпроса да остане ли Южен Виетнам монархия или да стане република. Дием обявява, че според резултатите от референдума, монархията се отменя и се провъзгласява за първия президент на Република Виетнам.

До средата на 1969 г. силите на САЩ провеждат няколко мащабни настъпателни операции в Южен Виетнам, с цел да открият и унищожат големите подразделения и части на Виетконг и северовиетнамската армия.

През 1969 г. започват преговори с южновиетнамската левица за окончателно споразумение. През 1973 г. в разговорите се включва и Северен Виетнам. На мирната конференция в Париж от 26 февруари до 2 март 1973 г. южновиетнамското население получава правото на самоопределение, като американците се задължават да напуснат Южен Виетнам. След мощна офанзива на комунистическата партизанска армия през пролетта на 1975 г. сайгонския режим е свален със падането на Сайгон на 30 април 1975 г., след което се установява Временно революционно правителство. През 1976 г. Северен и Южен Виетнам се обединяват в една държава под комунистическо управление. След общи избори за страната управлението е поето от Комунистическата партия на Виетнам.

Исторически справки посочват, че Виетнамската война е най-тежкото поражение на външната политика на САЩ. Във войната участват над половин милион американски военни, от които 58 000 загиват. След войната Виетнам се обединява и става комунистическа държава, и остава по форма такъв и до днес.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина