В Румъния: Възмущение заради негативна кампания в Германия

За миграция в социалната система на Германия се говори отдавна. През последните години германски политици неведнъж са обвинявали румънските, но и българските граждани, че злоупотребяват с германската социална система – понякога открито, понякога без конкретно назоваване.

В момента председателката на „Алтернатива за Германия“ (АзГ) Алис Вайдел и основателката на „Съюз Сара Вагенкнехт“ (ССВ) Сара Вагенкнехт създават в Германия настроения срещу румънците. На 28 октомври Алис Вайдел написа в платформата Х: „Детски надбавки, социални помощи, медицински услуги: все повече мигранти от Румъния ограбват нашата германска социална система“.

Два дни по-късно Сара Вагенкнехт заяви пред „Берлинер Цайтунг: „Политиците трябва отново да започнат да мислят повече за децата от Германия, отколкото за децата от Румъния. Не може да има детски надбавки за деца, които не живеят в Германия“.

Тенденциозен телевизионен репортаж

Повод за изказванията на двете политички стана телевизионен документален филм на обществената MDR, съдържащ обвинения към гражданите на Румъния, живеещи в Магдебург, че злоупотребяват със социалната система. Филмът със заглавието „Миграция по бедност в ЕС: социалната държава в задънена улица“ е изключително тенденциозно композиран: от Румъния се показват например кадри с луксозни лимузини и домове, наподобяващи палати. Но няма никакви доказателства, че румънците, показани покрай тези коли и палати, са получавали незаконно германски социални помощи. От друга страна само бегло се засяга фактът, че заради завишените наеми.

Най-вече изказването на Вайдел предизвика остри критики и в Румъния, и сред румънците в Германия. В Румъния протестираха лидерите на водещите парламентарни партии, както и външното министерство. От Вайдел, чието изказване бе определено като „неприемливо“, те искат да се извини. Дори политици от свързаната с АзГ дяснонационалистическа проруска партия „Алианс за обединение на румънците“ нарекоха думите на Вайдел „неверни и несправедливи“. В Германия пък 22 румънски организации и инициативи излязоха с протестна позиция спрямо изявленията на Вайдел и Вагенкнехт.

„Евтина провокация“

Първият румънски политик, който миналата седмица протестира срещу думите на Вайдел, бе Доминик Фриц, председател на либерално-консервативната партия „Съюз за спасение на Румъния“ и бивш кмет на Тимишоара. В свое видео той обвини Вайдел в „евтина провокация“ срещу румънците и я призова да се извини. Видеото незабавно стана вирално.

Пред ДВ Фриц определи изказванията на Вайдел и Вагенкнехт като „израз на дълбоко културно презрение към Румъния, което често се прокрадва в германската политика, без да бъде опровергавано“. Според Фриц става дума за „предразсъдъци и стереотипи“ спрямо румънците, които „се възползвали от ЕС, незаконно ходели навсякъде и отнемали работни места, или пък били твърде мързеливи, за да работят“.

Фриц не крие, че навсякъде има злоупотреби, които не бива да се оправдават. Но работещите в Германия над половин милион румънци плащат милиарди евро данъци. От другата страна на везните са няколко десетки милиони евро детски надбавки, плащани на румънски деца. „При това положение стои въпросът за каква злоупотреба става дума, подчертава Фриц.

Румънците са отлично интегрирани на германския трудов пазар

Действително – от регистрираните в Германия около 900 000 румънски граждани около 520 000 работят, без да се имат предвид самостоятелните предприемачи, хората на намалено работно време и сезонните работници. Като цяло румънците са изключително добре интегрирани на германския трудов пазар: заетостта на трудоспособните е 76 процента, докато за самите германци е 70, а при всички чужденци общо е само 60 на сто.

Румънските деца, които имат право на детски надбавки в Германия, но не са регистрирани във Федералната република, са били в края на 2025 година около 32 500 – с пет процента по-малко, отколкото през 2020 година. А най-голямата група деца с право на надбавки са от Полша – 112 000 – макар че и при тях броят намалява. Общо германските детски надбавки за деца с правото да ги получават в чужбина са по-малко от един процент от общата сума на детските надбавки. При това става дума за законно право.

Севгин Майр, която е родена в Румъния и живее в Германия повече от 30 години, консултира румънски сезонни работници в Германия, на които се плаща под тарифите или се случва да бъдат мамени със заплатата. „Постоянно ме разочарова това, че за Румъния не се знае много, но това, което казват хора като Вайдел или Вагенкнехт, е затвърдено в съзнанието на гражданите. За съжаление общественият дискурс по отношение на румънската общност тук, в Германия, не се е променил особено през последните години.“

„Може да има отделни случаи на социални злоупотреби“, казва Майр. „Но румънският паспорт не може да бъде основание за подозрение. А да се твърди, че цялата общност мами, е лош политически сигнал. Тъй като става дума за нашето добро име като румънци в Германия и за нашето право да бъдем тук.“

Автор: Кено Верзек