Омбудсманът иска промени в автоматичните проверки на ТЕЛК

Омбудсманът Велислава Делчева предлага да отпадне текстът от законопроекта за промени в Закона за здравето, който предвижда автоматизирана система да определя кои решения на ТЕЛК и НЕЛК са рискови и да задейства тяхното преразглеждане. Законопроектът предстои да бъде разгледан на второ четене.

Според Делчева софтуерната оценка не трябва сама да води до отнемане на права, спиране на плащания или отмяна на решения. Всяка последваща проверка трябва да се извършва индивидуално от компетентен орган на медицинската експертиза.

Неясни критерии и риск от паралелна процедура

Омбудсманът посочва, че в предложените промени не са описани достатъчно ясно критериите за определяне на висок риск. Не е уточнено и какви лични и медицински данни ще използва системата, както и по какъв ред гражданите ще могат да оспорват резултатите от автоматизираната оценка.

При установен висок риск, свързан с решение на ТЕЛК, случаят ще бъде разглеждан от НЕЛК. Когато сигналът е свързан с действия на НЕЛК, проверката ще се извършва от лица, определени от министъра на здравеопазването. Според Делчева това може да създаде паралелна процедура за контрол, която не съответства на действащия ред за обжалване на експертните решения.

„Установеният от системата риск трябва да има единствено сигнална функция“, настоява омбудсманът. Тя предлага гражданите да бъдат уведомявани за проверката, да могат да представят обяснения и доказателства и да получават мотивирано решение, което подлежи на обжалване.

Предупреждение за хората с редки заболявания

Делчева обръща внимание на риска от дискриминация на хората с редки заболявания и тежки или множествени увреждания. Ако се използват изкуствен интелект или самообучаващи се алгоритми за откриване на отклонения, необичайните медицински случаи могат да бъдат определяни като подозрителни. Така хората с най-сложни здравословни състояния могат да бъдат проверявани по-често.

Затова омбудсманът предлага системата да работи по предварително определени, ясни и проверими правила и статистически методи, одобрени от човек. Оценката трябва да се отнася до експертните решения и медицинската документация, а не до личните характеристики или поведението на гражданите. Видът на заболяването и адресът не трябва сами по себе си да бъдат показатели за риск.

Предлага се нов член в Закона за здравето

Вместо предложената нова алинея 9 на член 108а Делчева предлага самостоятелен член 108б. В него трябва да бъдат разписани целите на системата, използваните данни, критериите за оценка, човешкият контрол и правата на засегнатите граждани.

Предлагат се ограничения на достъпа до информацията, регистриране на всяко нейно използване, ежегоден публичен доклад и независим одит. Преди въвеждането на системата трябва да бъдат извършени оценки за въздействието върху основните права и защитата на личните данни. Методиката трябва да бъде изготвена след консултации с организациите на хората с увреждания.

По действащия закон органите на медицинската експертиза могат по своя инициатива да отменят, изменят или преразгледат неправилно решение в срок до три месеца от постановяването му. Делчева настоява новата уредба да не създава неяснота дали автоматизиран сигнал може да задейства проверка след изтичането на този срок.

НЕЛК и сега извършва риск-ориентиран контрол и проверява на случаен принцип най-малко 3% от необжалваните решения на ТЕЛК. Според омбудсмана новата система трябва да подпомага този механизъм, а не да създава отделна процедура за преразглеждане.

Делчева предлага Комисията по здравеопазването да поиска становище от Комисията за защита на личните данни преди второто гласуване. По думите ѝ предвиденият двумесечен срок не е достатъчен за изработване на правилата, разработване и тестване на системата и извършване на необходимите оценки. Затова новият член трябва да влезе в сила едва след утвърждаване на методиката и оценките на въздействието.