Георги Вулджев: Бюджетната рамка можеше да е по-амбициозна

В официалното представянето на Бюджет 2027 бяха казани някои неща, които ме карат да съм по-оптимистично настроен от преди.

1. Липсата на бюджетна дисциплина и безотговорното надуване на разходи бяха посочени като основни проблеми на фискалната политика през последните години. Правилно беше посочена вината за ситуацията, която носят настоящите най-остри критици на правителството.

Ясно беше заявено от премиера, че настоящото правителств планира да коригира липсата на фискална дисциплина на предшествениците и да свали дефицита под 3% от БВП до 2029 г.

2. Рязането на разходи, най-вече текущи, за персонал беше поставено като категоричен приоритет от премиера Радев. Съкращаване на числеността на администрацията беше обещано като основен елемент от бюджетната политика. Вижте графиката долу.

Бяха цитирани конкретни числа, по министерства, обещана е административна реформа чрез сливане/елиминиране на дублиращи се структури.

3. Дори в контекста на много голям дефицит се планират мерки за стимулиране на инвестициите. “Искаме да развиваме инициативата на българския инвеститор” – това каза премиера във връзка със разширяването на прага за приоритетни инвестиции. Много важно, защото е крайно време България да е способна да генерира мащаби вътрешни инвестиции.

4. Ускореното високотехнологично икономическо развитие в сфери като изкуствен интелект и роботизация се поставя като основен приоритет. Премиерът каза нещо изключително важно:

„Европа трябва да развива роботизация защото е изправена пред демографски срив, който се запълва с мигранти.“

От ЕКИП неслучайно бием камбаната по тази тема още от миналата година. Роботизация, дигитализация, изкуствен интелект – това трябва да е пътят на бъдещото икономическо развитие. Не евтин мигрантски труд.

Имаше и други положителни сигнали в представянето, но това са най-важните за мен.

Остават и някои много важни въпроси обаче. Например, с оглед на това, че според първоначалните сметки приходите от данък „Свръхпечалба“, който е еднократен, изглежда ще отговарят за по-голямата част от спада в дефицита догодина, как ще се гарантира че той няма да започне отново да расте през 2028, когато този данък вече го няма?

Надявам се на този много важен въпрос да има отговор в средносрочния бюджетен план, който очаквам да бъдр публикуван по-късно днес.

Планирането на бюджетна консолидация до голяма степен чрез еднократни мерки е просто дългосрочно неустойчив подход. Който противоречи на иначе обнадеждаващата дългосрочна траектория, която обещава правителството.

ПП: Друга цялостна критика е, че макар и в правилната посока, според мен бюджетната рамка можеше да е по-амбициозна. Особено що се касае административна реформа, новите технологии (най-вече изкуственият интелект) позволяват оптимизации, които не бяха възможни преди дори 5 години.