Кеворк Кеворкян: Три реплики и онова зад тях

Гледам го преди няколко дни по телевизията Веселин Методиев – той е от Костовите хора, един от най-интелигентните между тях, беше и вицепремиер на Драгалевският Светец, сега е професор в Нов български университет. Говори премерено, не се увлича да префасонира с късна дата преживяното – поне така изглеждаше, докато не изтърси следната премъдрост: „Когато Макрон и г-н Гюров ги дадоха в кадър един до друг, видяхме двама европейски политици… Когато дадат Макрон и Румен Радев един до друг, не виждаме двама европейски политици…“

***

След 20 , 30 или повече години тогавашните още по-завеяни клетници със сигурност изобщо няма да се замислят защо професорът ги прави на глупаци. Виждал съм предостатъчно европейци, както и немалко от действителните духовни първенци на Европа, разговарял съм с тях и знам, че урсулките нямат място при Дарио Фо, например.

И с Макрон, както и с повечето от днешните европейски лидери не е по-различно. Защо тогава Методиев се прави на улав и толкова превъзнася макроновци – и покрай тях и нашата цаца??

***

Дали ще дочакаме деня, когато Методиев ще се снима с Костов и невинно ще ни попита, колко ромски политици виждаме на снимката…

***

Американците, край чиито задници нашите тукашни задници са готови да дежурят, докато свят-светува, изобщо не заподозряха от снимката на Радев, че не е европеец – дори тогава, когато го описаха като стратегически кадър, готов да има лидерска роля. И до днес те не са се отказали от тази своя оценка.

***

По време на кампанията попитали Йотова, кои са добрите качества на опонента ѝ Гюров.

Отговорът на Йотова е направо невероятен: „Не го познавам добре и нямам мнение!“

Така се убива Историята!

Йотова е човекът, който като президент назначи въпросния Гюров за служебен премиер и изтърпя всичките му изстъпления: срещата му със Зеленски – без да е уведомил за това Йотова; подписването на споразумение, с което предоставяме на Украйна 17 милиона евро и пр.

***

Да позволиш на човек като Гюров – един образцов случайник – да те унижи така болезнено и да се надяваш един очевидно нелеп твой отговор да те компенсира?

***

Една дама, иначе и писателка, направи нещо нечувано. В рубриката на Пенчо Ковачев „Изповедите“беше попитана „Кое историческо лице ви е най-симпатично – българско и чуждестранно?“- и дамата ни зашлеви със следния отговор: „Васил Левски и Володимир Зеленски!“

Всеки, чието българско сърце още не се е предало, ще бъде дълбоко унизен от този отговор. Няма нужда от излишни обяснения.

***

Абе, жена, не можа ли да се въздържиш от тази обидна успоредица – най-малкото заради това, че Апостолът никога не е бил клоун, който впечалтявал публиката с коронния си номер – да свири с пенис на пиано или пък да се кълчи като ханъма, изпълнявайки ориенталски танц?!

***

Йотова прояви завидна последователност, когато споделяше оценките си за Радев.

Най-напред каза: „Без вас нямаше да се справим. Благодаря ви, че в нито един момент не се разколебахте в подкрепата си за мен!“

И по-късно допълни: „С 30 години опит в политиката, не се намери човек, който да ми казва, какво да правя!“

Това е първата от трите реплики, които имам предвид.

***

Втората реплика е на професор Даниел Вълчев. В навечерието на президентските избори той направи нещо, което донейде фриволно бе определено като „тур на самопредлагане за държавен глава“. Звучи притеснително, но не виждам защо трябва да ни смущава подобна идея, ако, разбира се, правилно сме разчели стореното от Вълчев. Той просто искаше да се убеди, че може да разчита на нечия подкрепа. Очаквано се оказа, че няма да получи нищо. Това изобщо не го смути и той завърши експеримента си с репликата: „Ако Йотова стане президент, Радев ще им известни проблеми“.

***

А третата реплика бе изречена, когато Радев – „внезапният герой“ – лиши Цецка Ц., която така и не дойде на себе си, от всякакви надежди за президентския пост и то толкова убедително, че сякаш изначално този пост е предназначен единствено за него.

Тогава, в общата еуфория, Йотова каза нещо толкова невероятно, че мнозина предпочетоха да се направят, че не са я чули и вече десет години се мъчат да я забравят, насилват се да се самоубедят, че тя изобщо не съществува.

***

Но тя съществува.

Изговорената История си я пази, защото е наясно, че тя е ключът.

***

Ето я тази реплика: „И най-малкото движение от ваша страна срещу тази партия/БСП няма да ви бъде простено!“

***

Тогава мнозина си помислиха, че БСП е луда – луда за връзване. Радев ги измъква от небитието, а те го плашат с пръстче. Пръстчето на Йотова.

***

Тази реплика не може да се приеме иначе, освен като един безочлив ултиматум и всеки, дори да е пилот-генерал, ще предпочете да се приключи час по-скоро нелепата сценка с неговото разиграване.

***

И приключи ли тя?

Как ви изглеждаха нещата в неделя, след края на балотажа?

***

Една случайно цъфнала метафора: „Мародери обират трупове по бойните полета“.

Ами БСП вече е обрана, нали?

***

Някои от бойните полета само временно са замлъкнали – това е сигурно за полето между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2.

***

Дали скоро няма да дочакаме краят на масовките?

Партиите и сега вече изглеждат излишни: вождовете, само те, ще си прегризват един на друг гърлата…

***

След 2020 година България изобщо не е наясно със себе си. Нещо се случва с нея – но някъде и си остава тайна за нас.

***

Бяхме донейде наясно с тази мистерия докато шайката на Кирчо човъркаше из властта, където някой ловко ги настани – и това беше най-хитроумният абордаж в българската история.

***

Радев успя, все пак, да се отърве от лъжата, че е техният опекун.

***

Колко години ще са нужни на Йотова, за да се освободи от въпросите, които поражда собствената ѝ загадка?

***

Защото, тъй или иначе, накрая един ден и трите реплики ще станат безинтересни.

***

Сега е ваш ред.

Можете да си поиграете с трите реплики, да ги подреждате и преподреждате, за да проникнете в онова, което те ни казват и най-вече в онова, което те крият…