Икономисти: Бюджет 2027 носи риск от инфлация и по-скъп дълг

Бюджетът за 2027 г. може да засили инфлационния натиск и да увеличи разходите за обслужване на държавния дълг, ако дефицитът остане висок и не започнат структурни реформи. Това заявиха икономистите Михаил Кръстев, Лъчезар Богданов и Любослав Костов в ефира на NOVA.

Тримата дадоха различни оценки за финансовата политика, но се обединиха около необходимостта от по-ефективно управление на публичните средства. В началото на разговора беше обсъдена кореспонденция между правителството и Европейската комисия за възможно пренасочване на част от вноските за допълнително пенсионно осигуряване към държавното обществено осигуряване.

Михаил Кръстев призова фокусът да бъде върху реално заложените в законопроекта мерки. „Време е да се върнем към експертния дебат по бюджета и да не профанизираме най-важния разговор за държавата – този за финансовата политика през следващата година, а и поне през следващите три години“, заяви той.

Различни оценки за проектобюджета

Кръстев посочи като положителни сигнали ограничаването на преразпределението през бюджета до под 40% от брутния вътрешен продукт, по-умерения ръст на възнагражденията в публичния сектор и по-реалистичното планиране на приходите. Според него трайното повишаване на жизнения стандарт зависи от икономическата активност и производителността на труда, а не само от бюджетната политика по доходите.

Любослав Костов определи бюджета като „скучен“, но заяви, че именно от такъв подход има нужда страната. По думите му са предвидени 840 милиона евро по-малко разходи спрямо предходната година. Той открои още по-реалистичната капиталова програма и ограничаването на разходите, но предупреди, че част от увеличенията няма да компенсират натрупаното поскъпване за домакинствата.

Най-критична оценка даде Лъчезар Богданов. Според него намаляването на дефицита е твърде бавно и правителството няма да положи достатъчно усилия той да бъде свален под 3% още през следващата година.

„Когато правите над 4% бюджетен дефицит при прегряваща икономика и практически нулева безработица, очевидно хвърляте още гориво на пазара. А то избива от една страна във внос, от друга – в инфлация“, заяви Богданов.

Спор за реформите в публичния сектор

Богданов настоя за структурни промени и оптимизиране на заетостта в публичния сектор. По негови изчисления броят на работещите в публично финансираните дейности би трябвало да бъде с около 100 хиляди души по-малък спрямо населението и активния бизнес.

Кръстев възрази срещу механичното съкращаване на служители. „Реформата трябва да е много по-дълбока. Трябва да има реално възнаграждаване на служителите, които създават стойност и успяват да изпъкнат над своите колеги“, подчерта той. Според него в някои администрации липсват квалифицирани експерти, докато в други структури е възможно оптимизиране след задълбочен анализ.

Лихвите по дълга нарастват

Участниците в разговора коментираха и поскъпването на държавното финансиране. Кръстев заяви, че инвеститорите на международните пазари се интересуват от финансовите показатели, а не от политическите аргументи. По думите му държава в процедура по прекомерен дефицит се финансира при по-висока цена.

Богданов посочи, че през следващата година България ще плати 1,5 милиарда евро само за лихви, докато преди четири години сумата е била под 300 милиона евро. Според него отлагането на реформите може да увеличи допълнително натиска върху публичните финанси.