Добро сирене излиза около 8,60 евро от мандрата

Добро бяло саламурено сирене излиза от българската мандра за около 8,60 евро с ДДС, изчислява Владислав Михайлов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на млекопреработвателите. Сметката му е направена при разход от около седем литра мляко за килограм сирене, цена на млякото от 66 евроцента на рампата без ДДС и производствени разходи за труд, осигуровки и други дейности. „Получаваме около 6,20 себестойност без опаковки, добавяме около 25 цента опаковка и получаваме 6,50 без печалба. С печалбата стават 7,20 евро плюс ДДС и получаваме 8,60 евро на изхода на мандрата“, казва Михайлов пред „Телеграф“.

По думите му крайната цена в магазина зависи основно от надценката на търговската верига. Той посочва, че при 100 процента надценка сиренето може да достигне между 10 и 16 евро за килограм. Михайлов свързва по-високата себестойност и с поскъпването на електроенергията за бизнеса, което според него през октомври 2026 г. е било с около 82-85 процента над нивото от същия месец на 2025 г.

Спорът за директните доставки

В момента се обсъжда проект на нова наредба за директните доставки от производители на малки количества първични продукти и храни от животински произход. Общественото обсъждане е открито от 13 октомври до 12 ноември 2026 г.

Проектът дава възможност на фермерите да преработват по-големи количества собствено мляко. Националната асоциация на млекопреработвателите обаче не подкрепя увеличаването на лимитите. Според Михайлов това може да задълбочи недостига на българска суровина.

„Смятаме, че така ще има недостиг на българска суровина, защото нашето мляко и без това е недостатъчно“, заявява Михайлов.

Той твърди, че голяма част от директните продажби се извършват без достатъчна данъчна и санитарна проследимост. По думите му продукцията често се предлага на фермерски пазари, където контролът е по-труден, а някои изделия се продават без хладилни условия. Михайлов настоява цеховете към фермите да прилагат система HACCP, която да определя критичните точки за безопасност и хигиена при производството.

Какво ще се случи с водата в сиренето

Другият спор е свързан с подготвяните промени в изискванията към млечните продукти. Министерството на земеделието предлага максималното водно съдържание за бяло саламурено сирене да бъде 58 процента, при досегашна граница от 60 процента. Заместник-министърът на земеделието Крум Неделков посочи, че целта е да се защитят традиционните български млечни продукти и потребителите да получават по-ясна информация.

Михайлов подкрепя идеята продуктите с прекомерно съдържание на вода да не се наричат сирене, но възразява срещу намаляването на границата с два процентни пункта. Той се позовава на Кодекс Алиментариус и настоява прагът да остане 60 процента. Международният стандарт използва показатели за влажност и съдържание на мазнини при класифицирането на сирената, но конкретните наименования и изисквания се определят и от националното законодателство.

Според председателя на асоциацията сирената по БДС и със защитено наименование за произход обикновено имат между 52 и 54 процента вода и зреят между 45 и 60 дни. За изделията с водно съдържание над 60 процента той използва израза „бързозрейки“ и посочва, че те могат да бъдат готови за около 10 дни.

Калиата и производството на кашкавал

Михайлов определя калиатата като млечен полуфабрикат, който се използва широко при производството на жълти сирена в Европейския съюз. Според него проблемът не е в самото ѝ производство, а в неправилното прилагане на технологията при част от производителите.

Той твърди, че при топене вместо при изпаряване могат да бъдат добавяни нишесте и суроватъчен белтък. По думите му така от един килограм суровина може да се получи около килограм и половина продукт, който не отговаря на традиционното разбиране за кашкавал.

Националната асоциация на млекопреработвателите подкрепя намерението на земеделското министерство да ограничи неправилната употреба на калиата, но предлага да бъде забранено топенето ѝ при производството на кашкавал, а не самото използване на полуфабриката.

Източници: telegraph.bg