Георги Господинов пред „Украинска правда“: Носталгията се превръща в оръжие

Георги Господинов пред „Украинска правда“: Носталгията се превръща в оръжие

Когато бъдещето изглежда несигурно, хората започват да гледат назад. Според Георги Господинов именно това усещане позволява на политически сили и диктатори да превръщат носталгията в инструмент за влияние.

„По-рано ни обещаваха светло бъдеще, сега – светло минало“, казва писателят в интервю за украинската „Правда“, дадено по време на Гьотеборгския панаир на книгата. Разговорът е посветен на паметта, литературата и начина, по който културата реагира на кризите на настоящето.

Личната история срещу колективния разказ

Господинов е израснал в България по време на комунистическия режим. Той разказва, че тогава официалната идеология е налагала големи колективни истории, докато личният опит често е оставал извън публичния разговор.

Затова в началото на писателския си път се насочва към историите на своите баба и дядо, на баща си и на хора, които никога не са били публични личности. По думите му много от тях трудно са говорели за живота си през комунизма, защото десетилетията страх са направили личното свидетелство почти невъзможно.

Писателят вижда в тази работа форма на съпротива срещу тоталитарния разказ. Когато човек разказва собствената си история, той възстановява връзката с другите и прави по-трудно внушаването на омраза към цели народи или общности.

„Времеубежище“ и капанът на миналото

Темата е в центъра и на романа „Времеубежище“, за който Господинов и преводачката Анджела Родел получиха Международната награда „Букър“ през 2023 г. Отличието направи Господинов първия български писател, спечелил престижната награда.

В книгата носталгията постепенно се превръща в политически проект. На читателя е предложена идея за връщане към „най-щастливото“ десетилетие, но зад обещанието за сигурност се появяват забрани за пътуване, ограничения върху облеклото и музиката, дефицит и невъзможност човек свободно да изразява мнението си.

Господинов нарича това хрононосталгия – тъга не толкова по място, колкото по друго време. Според него тя се засилва, когато хората престанат да вярват, че бъдещето ще бъде по-добро от настоящето. Тогава миналото започва да изглежда като единствената възможна посока.

Културата губи, когато се изолира

В интервюто писателят предупреждава и за последствията от културната изолация. Когато литературата бъде затворена в границите на една държава и започне да се храни само от собствените си митове, тя постепенно губи контакта с различните гледни точки и престава да създава нови значения.

Той посочва съвременна Русия като пример за култура, подложена на подобно затваряне, и смята, че при политическа промяна ще са нужни десетилетия за възстановяване на нормалния ѝ обмен със света.

За самия Господинов литературата има най-голяма сила там, където възстановява човешката близост. В свят на поляризация, гняв и прекъснати разговори способността да съпреживяваме чуждата история остава нейното най-важно оръжие.

Източници: life.pravda.com.ua