Победата на Йотова: кой си спечели президент – Радев или България?

Илияна Йотова спечели президентските избори, но премиерът и президент допреди 10 месеца Румен Радев побърза да осребри победата ѝ като вот на доверие към властта, който никой не му е давал.

Но защо тя спечели и не само ще е първата жена президент, но и с най-дълъг престой на „Дондуков“ 2 – цели 15 години, като се прибави мандатът ѝ, който започва от януари догодина?

Най-лесният отговор е, че този, който спечели първия тур, печели и балотажа. Трудният въпрос е дали управляващите спечелиха президентските избори, като превърнаха балотажа в референдум за собствената си власт – или Гюров загуби, защото не успя да го превърне в такъв.

За втория тур Йотова успя неколкократно да увеличи разликата от първия, след който водеше с под 3 процентни пункта пред Гюров или 42 715 гласа. Окончателното преброяване на гласовете установи разлика от над 300 хиляди гласа в подкрепа на действащия държавен глава.

Победи ли Йотова – или загуби алтернативата

Йотова спечели не само с гласовете на привържениците на Румен Радев, с когото бяха заедно на „Дондуков“ 2 почти 9 години, но и с подкрепата на избиратели, които на първия тур предпочетоха други кандидати. Според „Алфа Рисърч“ 76% от гласувалите на балотажа привърженици на „Възраждане“ са подкрепили Йотова, както и 72% от избирателите на Ивелин Михайлов от „Величие“.

Реториката „мир срещу война“ очевидно е намерила благоприятна среда в тези електорати, макар че данните не доказват колко гласа е донесла сама по себе си. Гюров е привлякъл 75% от гласувалите симпатизанти на ГЕРБ и 56% от тези на ДПС, но това не е било достатъчно.

Нито една от двете парламентарно представени партии не издигна кандидат за президентските избори. На втория тур близо 60% от избирателите на ГЕРБ и около две трети от тези на ДПС изобщо не отидоха до урните. Този път не се видя обичайната масова мобилизация в смесените райони, а ниската активност постави въпроса защо ДПС не пожела да използва целия си изборен ресурс, в т.ч. и в Турция. Вътрешният министър Иван Демерджиев се похвали, че заслугата е на МВР, което не е допуснало изборите да бъдат опорочени.

При избирателна активност под 30% Йотова получи убедително мнозинство сред гласувалите, но не и широка обществена подкрепа за властта на „Прогресивна България“. Макар че премиерът се похвали с „имаме 1 млн. гласове и то на президентски избори“ и разчете този резултат като потвърждение за правилния курс, заслуги имат и „Възраждане“, и „Величие“. Те успяха да мобилизират част от националистическия вот с противопоставянето между мира и войната. Но значителна част от гражданите не участваха в избора.

Младите избраха Гюров, старите решиха вота

Данните от екзитполовете на „Алфа Рисърч“ и „Маркет Линкс“, както и демографският профил на първия тур, очертан от „Тренд“, показват ясно поколенческо разделение. По-младите избиратели предпочетоха Гюров, но изборите бяха решени от по-широкия и по-възрастен електорат на Йотова.

Според „Алфа Рисърч“ Гюров получава 61% подкрепа сред избирателите между 18 и 30 години, докато Йотова печели 63% сред хората над 60 години. „Маркет Линкс“ отчита 50% за Гюров срещу 40% за Йотова сред поколението Z, но при бейби бумърите съотношението се обръща – 59% за Йотова срещу 37% за Гюров. Различните методики и възрастови граници дават различни проценти, но посоката е една и съща: с възрастта подкрепата за Йотова расте, а тази за Гюров намалява.

При „Алфа Рисърч“ преднините на двамата кандидати в най-младата и най-възрастната група са почти огледални – 29 пункта за Гюров при младите и 28 за Йотова при хората над 60 години.

Разделението е също географско и образователно. Гюров има по-силни позиции в София и сред висшистите, Йотова – в селата и сред избирателите със средно образование. Още на първия тур според „Тренд“ 65,5% от избирателите на Гюров са били висшисти срещу 47,1% при Йотова, а делът на софиянците сред подкрепилите го е бил 31,8% срещу 12,2% при нея. Така балотажът очерта не просто сблъсък между двама кандидати, а разминаване между поколения, образование и местоживеене. И демографският профил не доказва, че посланието „мир срещу война“ е спечелило изборите.

Защо Гюров не успя да спре Йотова

Противопоставянето „мир или война“ може да мобилизира твърдите ядра, но и да отблъсне умерените избиратели. Особено когато реалният избор за президент се представя като решение дали България ще бъде въвлечена във война – въпрос, който не зависи еднолично от държавния глава.

Войната, която Русия започна срещу Украйна, се превърна в основен аргумент в президентската кампания, но с разменени роли. Кандидатът, който настояваше за подкрепа за нападнатата държава, беше представян като заплаха за мира, а този, който предупреждаваше за въвличане на България във войната – като негов защитник.

Йотова настъпателно тръбеше за несъществуваща опасност, а Гюров беше вкаран в режим да обяснява, че такава няма. За собствените му избиратели това беше очевидно. Но докато оборваше Йотова, той остави на заден план визията си за президентската институция. Това особено пролича в единствения телевизионен дебат между двамата.

В седмицата преди втория тур, критично важна за крайния резултат, кампанията беше съсредоточена върху това кой от двамата кандидати е по-опасен, а не какъв президент е нужен на България. Страхът може да мобилизира, но не убеждава колебаещите се.

Управляващите представиха балотажа като избор между мира и войната, опонентите им – като избор между демокрацията и авторитаризма. Радев, ръководството на „Прогресивна България“ и Йотова вкараха в употреба фалшивата заплаха, че се възражда „сглобката“.

Нямаше никакви основания да се твърди, че подкрепата за Гюров означава възраждане на управленския съюз между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, подкрепян от ДПС на Делян Пеевски. Но балотажът беше представен не като избор на президент, а като опит за възстановяване на компрометиран политически модел.

Нов старт

Загубата на президентските избори може да се окаже нов старт за Гюров, който влезе в политиката през 2021 г. като депутат от „Продължаваме промяната“. В изборната нощ той заяви, че „най-доброто предстои“ и кампанията е създала платформа, върху която може да се надгражда.

Призова за обединение около общи цели и ценности, но уточни, че няма предвид политическо обединение. Попитан дали подготвя нов политически проект, не отрече подобна възможност, а обясни, че тепърва предстои да обсъдят как ще продължат.

Още преди изборите се появиха предположения, че Андрей Гюров се готви за ролята на обединител на разпокъсаното дясно и дори за лидер на нов политически проект. Президентската кампания му осигури разпознаваемост и подкрепа отвъд ПП-ДБ. Но едно е да събереш подкрепа срещу общ противник, друго – да я превърнеш в устойчиво влияние. Гюров остави отворен не само въпроса за бъдещата си роля, но и за политическата форма, в която би могъл да продължи.

Президентските избори показаха, че седем месеца след значимата победа на Радев на парламентарните избори опозиция има, но тя не е достатъчна за победа. Сега въпросът пред Гюров и десницата е дали могат да предложат нещо повече от противопоставяне на Радев. Защото на тези избори той не беше кандидат, но ги спечели.

За Йотова първото предизвикателство е новият бюджет за 2027 г., чието внасяне в парламента управляващите отложиха за след балотажа. Следва изборът на нов главен прокурор от бъдещия Висш съдебен съвет (ВСС) – изпитание за обещанията за скъсване с досегашния модел на управление на съдебната власт. Като президент Йотова ще трябва да подпише указа за назначението му.

Радев вече обяви президентската победа за потвърждение на политиката си. Йотова заяви, че за почти 30 години в политиката не се е намерил човекът, който да ѝ казва какво да прави.

Предстои да разберем кой си спечели президент – Румен Радев или България.

Този текст изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Източник: www.dw.com