Борислав Цеков: Няколко извода след балотажа

Няколко извода след балотажа.

Илияна Йотова победи във втория тур на президентските избори заслужено, за което трябва да бъде поздравена.

Това коментира във „Фейсбук“ доц. д-р Борислав Цеков.

Първата жена, избрана за президент на България! Съществен момент е, че постигнатият резултат надхвърли партийния вот, даден в нейна полза от избиратели на „Прогресивна България“, защото тя привлече и около 100 хиляди гласа от избирателите на „Възраждане“ (според електоралните профили, представени от Gallup International Balkan и „Алфа рисърч“). Това отваря пред нея политическа перспектива за еманципация от Румен Радев и ПБ, което би позволило институцията да се завърне към своя конституционен статус на неутрална и арбитражна власт. Предстои да видим в каква посока ще поеме.

Независимо от това, че едни леят сълзи от радост, други от тъга, а трети просто се въздържаха от участие, общата електорална картина не е успокоителна за никого. Ниската избирателна активност и значителния спад в гласовете не потвърждават тезата за прелегитимиране на управлението на Радев. Напротив, те са първи сериозен сигнал за разрастващо се недоверие. И това е така, защото като махнем привлечените на балотажа гласове от „Възраждане“, дори да приемем, че всички останали са от ПБ (което не е вярно!), то спадът на ПБ е осезателен. За сравнение, последният път, когато се появи нова политическа сила, която спечели парламентарните избори убедително, това беше на парламентарните избори 2009 г. Тогава ГЕРБ получи 1 678 641 гласа. На последвалите президентски избори през 2011 г. ГЕРБ успя да се прелегитимира във властта, защото техният кандидат, Росен Плевнелиев, получи на балотажа почти идентичен резултат – 1 698 136 гласа. Ситуацията на ПБ днес е съвсем различна – като извадим споменатите около 100 хиляди гласа от „Възраждане“, техният кандидат получи под 1 млн гласа от ПБ, при спечелени на парламентарните избори през април 1 444 920 гласа.

Да погледнем към опозицията. Резултатите на кандидатите на ПП-ДБ заслужават уважение, но в никакъв случай не изстрелват ПП-ДБ в нова орбита, нито ги превръщат в нов хегемон на опозицията. Това е така, защото те не успяха да обединят проевропейските и прозападни избиратели, а привлякоха само частичен вот от избиратели на ГЕРБ. Причините за тяхната загуба са много, но коренът им е в торпилирането на възможностите за единна демократична кандидатура. Към това впоследствие се насложиха неубедителните им кандидати, капсулираната само техния партиен „балон“ кампания и политическото късогледство, което не им позволи преди балотажа да покажат смирение и да протегнат ръка към проевропейските партии, които не участват в изборите и към широките демократични граждански среди, извън техния партиен ареал. Все пак трябва да бъдат поздравени за битката, която дадоха – дано да имат куража и визионерството да я продължат, а да не затъват в безпринципни пазарлъци за места във властта с ПБ.

Не на последно място, трябва да е ясно едно – формулата „проевропейски блок“ без ГЕРБ е губеща, защото такава формула трябва да обединява и консолидира, а не да разделя и изолира. Реалността е, че от теснопартийно гледище ГЕРБ по-скоро спечели от неучастието си в изборите, защото съхрани своята идентичност и показа висока лоялност на своя електорален корпус. Същото се отнася до ДПС, които практически не дадоха съществена подкрепа на балотажа, което личи от доста по-ниската избирателната активност в техните традиционни региони.

Предстоят месеци на нарастващо социално напрежение, концентрирано около галопиращите цени и ръста на държавния дълг, увеличаването на данъчно-осигурителната тежест, липсата на реформи в жизненоважни сектори и задълбочаващия се провал на управлението на ПБ да овладее тези кризисни процеси. Въпрос на време е, при това недълго, това социално напрежение да изригне в масово недоволство. Дали и как това напрежение ще се трансформира и канализира в политическо действие, насочено към отстраняване на ПБ от властта, предстои да видим. Но президентските избори дадоха първи ясен сигнал, че е възможно такъв процес да се отприщи по-скоро, отколкото изглеждаше непосредствено след парламентарните избори през април.

Но общият извод от отминалия вот, който поставям над всичко е, че всички политици, без изключение, са длъжници на гражданите и на европейското бъдеще на България!