Една кампания, доминирана от страха и разделението

Кампанията за президентските избори, които Илияна Йотова най-вероятно печели, мина под един знак – всяването на страх. И двамата кандидати, които достигнаха до балотажа, но далеч не само те, представяха опонента си като голяма заплаха за бъдещето на държавата.

„Гюров ще вкара България във войната“

Предизборните изяви на Илияна Йотова, а и на премиера Румен Радев, на когото тя девет години беше вицепрезидент и чиято партия я подкрепи на изборите, често поставяха фокуса върху това, че Андрей Гюров „ще вкара България във война”.

Това на практика не е възможно, тъй като според Конституцията на Република България подобни решения се взимат само от Народното събрание. В него пълно мнозинство в момента има „Прогресивна България”. Без съгласието на партията, подкрепила Йотова, България не може да се „окаже” във война само с решение на президента, който и да е той.

В социалните мрежи в последните дни от кампанията наративът за потенциалната война, в която ще се озове страната, ако Гюров спечели изборите, започна да придобива познат оттенък – публикации заплашваха с „Майдана”, който ще ни бъде „докаран” при такъв изборен резултат. Това е послание, което изпращаха и Виктор Орбан преди парламентарните избори, които той и партията му загубиха тази година, и Александър Вучич преди изборите, в които надделя „Студентската листа“ и го свали от власт.

Йотова и „сенките на комунистическия режим“

Кампанията на Андрей Гюров представяше изборите като вот за запазване на демокрацията, говореше за пътя към автокрацията, ако президентът и правителството са от една и съща партия.

Самият Гюров спомена и „сенките на комунистическия режим“, когато коментира акциите срещу кметове на ДПС преди вота.

От разделението губят всички българи

Инструментализирането на страха в предизборната кампания е нещо, което наблюдаваме по цял свят. Виждаме го в Съединените щати, в редица държави в Европа и отвъд нея. Освен че често заплахата, която кандидатите виждат в лицето на опонента си, е в най-добрия случай имагинерна, тази предизборна стратегия е проблемна най-вече защото разделя обществото. Подобни тези превръщат „другия” автоматично във враг – не само на политически принцип, но и на чисто човешки. А по истинските политически въпроси разговор отсъства.

Това се видя и на единствения дебат между Гюров и Йотова, където отново преобладаваха нападките за минали действия на опонента вместо спор, камо ли диалог за бъдещи политики по същество.

От това губят всички български граждани, губи общественият договор, който президентът трябва да поддържа. Независимо от резултатите, остават разделенията, а „обединителят” на нацията печели още пет години в президентството, благодарение най-вече на разединение.

Този текст изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Източник: www.dw.com