Защо унгарският език не прилича на никой друг

В Будапеща една кратка дума като víz означава „вода“, а kéz – „ръка“. За повечето европейци те не напомнят нито на славянските, нито на германските, нито на романските езици. Причината е, че унгарският принадлежи към уралското езиково семейство – различна от индоевропейската група, към която спадат езиците на почти всички негови съседи.

Това обаче не означава, че унгарският няма роднини. Той е част от угорския клон заедно с хантийския и мансийския език, които се говорят в Западен Сибир. Финландският и естонският също са родствени, но са от друг, фино-угорски клон. Разделянето между предците на тези езици е станало преди хиляди години, а унгарският се е отдалечил допълнително, след като предците на унгарците са се придвижили на запад и са достигнали Карпатския басейн през IX век.

Роднини има, но приликите са скрити

Разстоянието между езиците се вижда най-ясно в речника. Унгарското víz има сродна форма с естонското vesi, а kéz – с финландското käsi. Унгарските élni („живея“) и menni („отивам“) също имат съответствия в естонския. Но звуковите промени през хилядолетията, различният исторически път и заемките са направили тези връзки трудно видими за неспециалистите.

„Унгарският никога не е бил премахван от родословното дърво на уралските езици“, казва фино-угристката филоложка Богата Тимар пред естонското обществено радио ERR. По думите ѝ учените са постигнали съгласие за мястото на езика в уралското семейство преди повече от век, въпреки че темата периодично предизвиква спорове в Унгария.

Думите се строят като сграда от наставки

Унгарският е аглутинативен език. Това означава, че граматичната информация се добавя към корена чрез поредица от наставки. Една дума може да показва едновременно число, притежание, посока и място, вместо тези отношения да се изразяват с отделни предлози и думи.

В езика често се разграничават 17 падежни форми, макар че броят зависи от начина, по който се анализира системата. Те могат да показват дали нещо е вътре в предмет, върху повърхност, към дадено място или в близост до него. Съществителните не се променят по граматичен род – няма отделни мъжки, женски и среден род като в българския, немския или френския.

Друг отличителен белег е хармонията на гласните. Наставката се избира според гласните в корена, така че думата да запази определен звуков баланс. Унгарският има около 14–15 гласни, а ударението обикновено пада върху първата сричка.

Езикът пази следи от дълъг път

Унгарската граматика носи уралското наследство, но речникът разказва и за историческите контакти на народа. В него има ранни заемки от ирански и тюркски езици, натрупани по време на миграциите на унгарците. След установяването им в Централна Европа идват думи от славянски, немски, италиански, френски и английски.

Така се оформя език, който е едновременно древен по основната си структура и променян от множество контакти. Той не прилича напълно на финландския или естонския, но споделя с тях граматични черти и стари думи. Именно тази комбинация превръща унгарския в най-големия езиков остров в Европа – не език без семейство, а език, чиито роднински връзки са останали скрити зад векове промени.

Източници: news.err.ee, amp.dw.com