Боян Рашев: Особености на родната енергетика в есенни условия

Времето се развали сериозно. Облаци и дъжд покриха страната. Хубаво е да си дадем сметка какво се случва с родната електроенергетика в такива условия. Ето някои наблюдения на база данните от сряда (28.10) и текущата седмица:

1. Потреблението се увеличава сравнително малко и пиковете са слабо изразени. Хората още не са започнали да се отопляват сериозно, тоест всичко надолу е само предизвестие. Реалността ще дойде с минусовите температури.

2. България става нетен вносител на електричество (втората графика). Текущата седмица ще бъде първата от доста време насам, в която България ще е на негативна територия в това отношение.

3. Лигнитните ТЕЦ и АЕЦ вече не могат да покрият базовото потребление. Големите ВЕЦ се включват все по-значимо в микса. Слънцето и вятърът стават много непредсказуеми. Един ден може да дават много, друг – почти нищо.

4. Батериите започват да зареждат повече нощем, отколкото денем. ПАВЕЦ зареждат само през нощта. Това е обусловено от цените, които нощем са по-ниски, отколкото през деня. Митът, че батериите се захранват само с ток от ВЕИ, бива развенчан при първия голям дъжд. Зареждайки нощем, те се явяват потребител, който вдига цените и дава възможност на въглищните ТЕЦ да работят на печалба. Реално батериите непряко пренасят част от производството им към сутрешния и вечерния пик и печелят от разликата. Същият модел ще виждаме все по-често с идването на зимата.

5. Цените излитат в небесата – вече стабилно над 200 евро/MWh във всеки час на денонощието и средно над 300 евро/MWh на ден. Въпреки това общото производството на родните централи не мърда изобщо нагоре. Това е интересен феномен, който заслужава внимание.

Защо не произвеждаме повече и не изнасяме както преди?

Когато единият блок на АЕЦ е в планов ремонт, водата в язовирите се пази за зимата, а слънцето и вятърът си играят на „Тука има, тука нема“, системата ни по правило разчита на лигнитните ТЕЦ. Те могат и трябва да увеличат съществено производството си през есенно-зимния период, ако искаме България да може да се захранва. Текущите цени на тока се явяват отлична предпоставка – дори при скъпи емисионни квоти лигнитните ни ТЕЦ биха правили страхотни печалби.

Да, обаче ТЕЦ дремят. Поглед към кривата на производството им в рамките на текущата седмица (трета графика) показва, че вместо да печатат пари, работата им стагнира на нива 1700-1800 MW. Детайлната разбивка показва какво се случва с отделните централи – коментирам ги отдолу нагоре в графиката:

1. ТЕЦ Бобов дол напълно отсъства (трите нули най-долу), тоест 450 MW бездействат. Единственото обяснение за мен е авария. ТЕЦ Марица 3 също е спряла, но тя не е чак толкова значима.

2. ТЕЦ AES Гълъбово (МИ-1) не работи. Най-модерните и маневрени 700 MW в България спят в очакване държавата да им осигури малко по-дългосрочна визия за съществуване. Тя би имала нужда от поне месец подготовка, за да влезе отново в системата.

3. При това положение държавната ТЕЦ Марица изток 2 вече работи на почти пълна мощност с всичките си 8 блока. Това значи, че системата стига ръба на текущите си възможности още при първия голям дъжд. Не звучи оптимистично в контекста на идващата зима.

4. ТЕЦ КонтурГлобал Марица изток 3 работи с пълната мощност на двата са останали блока. Ако другите два не бяха премахнати, щеше да има двойно по-голям капацитет, ама вече няма.

Това виждам аз в данните. Вчера и днес положението е много подобно и не вдъхва оптимизъм за зимата…