Пета военна зима в Украйна: ще издържи ли енергийната мрежа

В нощта срещу 30 септември руската армия извърши първата от края на миналия отоплителен сезон масирана комбинирана атака срещу украинската енергийна инфраструктура. Отделни такива удари имаше през цялото лято, но с наближаването на студения сезон от годината Русия ги засили. През октомври мащабните руски нападения срещу обекти на украинската енергийна система станаха редовни.

На 14 октомври беше извършен един от най-мащабните удари от началото на войната срещу Украйна, а пет дни по-късно Русия изстреля 16 балистични ракети и над 200 дрона, поразени бяха 28 подстанции и други енергийни обекти, а най-малко 550 000 домакинства останаха без ток, обяви президентът Володимир Зеленски.

Като цяло от средата на юли до средата на октомври Русия е атакувала енергийната инфраструктура над 2000 пъти, съобщи премиерът Серхий Корецки. В редица региони има режим на тока. От правителството казват, че страната е по-добре подготвена за зимата от когато и да било преди. В същото време анализаторите от организацията Ukraine Facility Platform (UAFP) предупреждават в свой доклад, че тази зима ще бъде по-тежка за украинците, отколкото предните четири.

Украйна е по-добре подготвена за зимата, отколкото преди година?

Енергийният експерт Генадий Рябцев не е съгласен. За ДВ той казва, че по абсолютни показатели ситуацията наистина е по-добра, отколкото преди година: Украйна е възстановила повече обекти, натрупала е запаси от въглища и газ, разполага с резерви. Освен това, по неговите думи, синоптиците прогнозират по-топла зима. „Да, определено зимата ще е свързана с ограничения и прекъсвания в енергоснабдяването. Но ще я преживеем точно така, както преживяхме и предишните зими“, смята експертът.

Запасите от газ в хранилищата на Украйна вече са над 16 милиарда кубически метра, което е най-високият показател от 2020 година, каза в интервю за Ройтерс шефът на „Нафтогаз“ Серхий Федоренко. За сравнение – миналата година към началото на отоплителния сезон в хранилищата имаше по-малко от 14 милиарда кубически метра, при положение, че установеният от правителството минимум е 13,2 милиарда. Освен това компанията е договорила един милиард куб. метра вносен газ за периода от декември до марта.

Федоренко казва още, че от началото на годината Русия е нанесла над 400 удара по обекти на „Нафтогаз“, което е двойно повече, отколкото миналата година. „Засилваме отбраната и укрепваме позициите“, заявява Федоренко пред Ройтерс.

Пет фактора, които могат да повлияят на ситуацията в енергетиката

Анализаторите от UAFP са по-малко оптимистично настроени. В своя доклад те назовават пет фактора, които могат да усложнят отоплителния сезон. Първият е новото оръжие. Русия премина към изпитанията на реактивни дронове и прехващачите, които по-рано са сваляли над 90 процента от целите, вече не се справят с тях. По думите на Володимир Зеленски, системите на ПВО унищожават само 55 процента от реактивните дронове.

Още по-голяма тревога предизвикват балистичните ракети. По данни на украинското разузнаване, Русия може да произведе над 200 крилати и балистични ракети месечно. Вторият фактор е свързан с новите цели при ударите. Русия вече атакува не само автотрансформаторите на магистралните подстанции, но и железобетонните укрития над тях, използвайки за това балистични ракети и реактивни дронове. „Това е задача, за която тази защита не е и не би могла да бъде проектирана“, подчертават анализаторите.

Освен това масираните атаки с десетки дронове срещу един обект могат да унищожат откритите разпределителни устройства, дори самият трансформатор да остане цял. За най-уязвими обекти се смятат атомните, топлинните и водните електростанции, които са защитени по-слабо от обектите на „Украенерго“.

Третият фактор е „тревогата като оръжие“. Вълните от руски реактивни дронове през деня фактически са превърнали самата въздушна тревога в инструмент за въздействие. Само през септември ремонтните бригади не са могли над десет денонощия да работят по откритите площадки за възстановяване на повредените мрежи.

Четвъртият фактор е „капанът на ниското потребление“. Заради ударите срещу промишлени предприятия и спирането на металургичните заводи сега енергийната система потребява около една пета по-малко електроенергия, отколкото преди година. Това създава впечатление за стабилност, но зимното търсене от страна на населението ще нарасне.

Анализаторите смятат, че Кремъл използва ударите по енергийната инфраструктура като инструмент за натиск и шантаж, включително разчитайки да използва временното прекратяване на атаките като коз в хода на преговорите. Пикът на тези атаки е прогнозиран за януари – най-студения месец от годината, когато Русия може да концентрира ударите срещу системите за топло-, водо- и електроснабдяване на големите градове в Южна Украйна и по левия бряг на Днепър.

Внос на електроенергия има, но ще стигне ли до потребителите?

Анализаторът от центъра DiXi Group Роман Ницович отбелязва пред ДВ, че зимният внос на електроенергия от държавите в ЕС ще се използва достатъчно активно, особено в часовете на вечерния пик на потреблението. Но главният риск е другаде.

„Западна Украйна ще бъде пренаситена с електроенергия от различни източници. Ключовият въпрос е колко достъпни ще бъдат мощностите за пренос на тази електроенергия към другите части на страната. Сегашната кампания на руснаците е насочена именно към нарушаването на тези връзки“, пояснява той.

Положението в кои руски градове ще е най-тежко?

Според експертите най-уязвимият град ще е Киев. „Това е голям град, в него живеят 3,5 милиона жители, има промишленост. Но в самия град няма достатъчно генериращи мощности“, обяснява енергийният експерт Рябцев.

По неговите думи, след януарските удари киевските ТЕЦ-ове вече не произвеждат електроенергия, но котлите продължават да работят и се очаква централното отопление в столицата да работи.

Сред другите уязвими градове са Днепър и Одеса, която почти изцяло зависи от доставките на електроенергия от северната част на страната. Прекъсвания в електроснабдяването могат да се очакват и в близките до фронта градове Харков, Суми, Херсон и Запорожие. Експертите казват, че точно тези региони могат да се сблъскат с най-големите затруднения, ако ударите по енергийната инфраструктура продължат.

Подготовката за зимата се забави

Дали Украйна е успяла да се подготви за зимата? Експертите не могат да дадат еднозначен отговор, тъй като картината още не е пълна. Основната причина е, че по-голямата част от средствата за подготовка за отоплителния сезон бе осигурена едва през лятото.

Според анализаторите от UAFP ключов проблем ще остане дефицитът на генериращи мощности, а нови енергийни мощности се появяват най-бързо там, където има частни инвестиции. А те няма да дойдат без наличието на прозрачен и предсказуем пазар.

Затова устойчивостта на енергосистемата тази зима ще зависи не само от темпото на възстановяване след руските атаки, но и от способностите на държавата да създаде условия за привличане на инвестиции в енергетиката.

Автор: Лилия Ржеутская