Котките и стопаните им споделят специална хормонална връзка

Котките и техните стопани изглежда споделят измерима хормонална връзка. Това показва изследване на учени от Университета на Киото, обхванало 19 стопани и 29 котки.

Екипът е измервал нивата на окситоцин и кортизол в урината. Окситоцинът е свързан с привързаността и социалните отношения, а кортизолът се отделя във връзка със стреса. Близостта между хората и животните е била проследявана чрез малки Bluetooth устройства, прикрепени към нашийниците на котките. Стопаните са попълвали и въпросници за своето настроение.

Резултатите показали, че при стопани с по-високи нива на окситоцин са отчетени по-високи нива на същия хормон и при котките им. По-високият окситоцин при животните е бил свързан с по-ниски нива на кортизол при хората.

Стопаните на котки с по-високи нива на окситоцин по-рядко са съобщавали за гняв, объркване, тревожност и потиснатост. Хората, които прекарвали повече време физически близо до своите животни, описвали себе си и като по-енергични и бодри. Връзка с положителното настроение е имало с ежедневната близост, а не с продължителността на съвместното живеене.

В допълнителен тест котките с по-високи нива на окситоцин по-охотно са се приближавали към човек. Според ръководителката на изследването Сахо Такаги една от възможните причини за наблюдаваната връзка е физическият контакт между животното и стопанина.

„Мисля, че това може да се дължи на факта, че нивата на окситоцин се повишават както при стопанина, така и при котката при взаимодействието, като например галене. Това, че човекът и животното взаимодействат, спомага за изграждането на връзката помежду им“, казва Такаги.

Изследователите подчертават, че резултатите показват зависимости, но не доказват, че котките директно намаляват стреса или подобряват настроението на стопаните си. Възможно е хората, които се чувстват по-добре, просто да прекарват повече време близо до своите животни.

„За да се говори за причина, хормоните би трябвало да бъдат измерени в няколко различни момента – както преди, така и след галенето“, посочва Такаги.

Проучването допълва данните, че връзката между хората и домашните им любимци може да има не само емоционално, но и биологично измерение. Малкият брой участници и проучвателният характер на част от анализите обаче ограничават възможността резултатите да бъдат обобщени за всички котки и стопани.