Андрей Новаков пред ФАКТИ: Нека имаме „Черноморски купол“ за защита

Черно море вече не е само географска граница, а въпрос на сигурност, икономика и политическа воля. Инцидентите с дронове, рисковете за търговското корабоплаване и заплахите за морския транспорт поставят България пред въпроса доколко е готова да защити своите интереси и кога ще поиска по-решителна подкрепа от съюзниците си. Пред ФАКТИ говори евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП).

– Г-н Новаков, настоявате за по-силно присъствие на съюзниците в Черно море след поредицата инциденти близо да нашия бряг. Защо вече няма кораби на НАТО в Черно море?
– Не е коректно да кажем, че в Черно море няма кораби на НАТО. България, Румъния и Турция са членове на Алианса и имат военноморски сили там. Като човек, който е служил в армията, знам, че присъствието не се измерва само с броя на корабите. Важното е какви способности имаме срещу новите заплахи — дронове, удари по граждански плавателни съдове, риск за екипажите товарите, продоволствието и регионалните икономики. Затова настоявам за по-добро наблюдение, противодронна защита и координация между съюзниците, съобразени с действащите международни правила. Целта е да защитим хората, а не да създаваме нов повод за напрежение.

– Какво точно искате да се промени в действията на НАТО — повече военни кораби, постоянно военно присъствие, допълнителни системи за противовъздушна отбрана или нов общ план за региона?
– Бих започнал не от броя на корабите, а от заплахата, срещу която трябва да се изправим. Ако утре се появи дрон над търговски кораб, как го откриваме, кой взема решение и с какво го спираме? Тези въпроси са по-важни от красивата снимка на няколко фрегати в пристанището.
Модерно е да се говори за Железен купол, Златен купол… Нека имаме „Черноморски купол“ за защита, който покрива от подводни до космически отбранителните способности. Необходими са по-добро наблюдение, обмен на разузнавателна и друга информация, противодронови системи, противовъздушна отбрана и координирани планове за действие. Има и икономическа логика: не можем безкрайно да използваме скъпи средства срещу сравнително евтини дронове. Европа трябва да инвестира в бързи, достъпни технологии, които могат да се произвеждат и използват в достатъчен мащаб. Това е една от причините да настоявам отбраната и иновациите да получат сериозно място в следващия европейски бюджет.
НАТО остава основата на колективната ни отбрана. Но европейските държави трябва да поемат по-голяма част от практическата работа по собствената си сигурност.

– Скоро поставихте пред НАТО въпроса за актуализиране на плановете му за Черно море. Какъв отговор получихте и има ли конкретен напредък оттогава в укрепването на отбраната на България и Румъния?
– Напредък очаквам едва сега, когато обстановката вече ни притисна. Едно от нещата, които искам да се случат, е плановете за черноморски координационен център да се материализират. Преди време България беше сочена с успехите в борбата с нелегалната миграция по външната граница на ЕС. Виждам възможност да се превърнем в добър пример в борбата с дрон атаките и нерегламентирани влитания във въздушното пространство на ЕС. Именно това означава да си надежден партньор за ЕС и НАТО и същевременно да пазиш собствената си изключителна икономическа зона, териториални води и население.
С Емил Радев предприехме конкретна стъпка. Организираме работно посещение на наши колеги от Европейския парламент в София и Варна на 29 и 30 октомври. Предвидени са срещи на политическо равнище и посещения на структури, свързани със сигурността и реакцията при кризи. Искам хората, които ще участват в решенията за европейската отбрана и бюджет, да видят на място за какво говорим.

– Предлагате европейска военноморска мисия по модела на „Аспидес“. Какво е „Аспидес“…
– Вярвам, че е крайно време за действия, затова инициирах и преговарях по резолюцията на Европейския парламент за реакцията на хибридните атаки в Черно море. Идеята ми за военноморска мисия по подобие на „Аспидес“ се прие единодушно от всички политически групи.
„Аспидес“ е европейска военноморска операция с отбранителен характер, създадена за защита на търговското корабоплаване в района на Червено море. Идеята е, когато граждански кораби преминават през опасен район, военни кораби могат да ги съпровождат и да ги защитават от нападения в рамките на определени правила.
Защо давам този пример? Защото не предлагам нещо, което никой никога не е правил. Европа вече разполага с опит и с военноморски активи, за да организира подобна защита. Принципът е приложим: цивилни моряци не бива да се превръщат в мишени, докато си вършат работата. Това са хора, които са излезли в морето, за да осигуряват прехраната на семействата си. Не е нормално да ги оставим сами срещу военни заплахи.

– Какъв трябва да бъде нейният мандат и как ще се координира с НАТО, без да се дублират структури и разходи?
– Първо трябва да сме абсолютно ясни каква е целта: защита на цивилните кораби и безопасното преминаване по определени маршрути. Не нападателна операция, не участие във войната, не нова структура, която да се конкурира с НАТО. Правилата за използване на сила трябва да бъдат съобразени с международното право и подчинени на отбранителни протоколи и мандат. Всичко това е в рамката на НАТО.
След това идва практическата част: кой наблюдава, кой обменя информация, кой командва, как се реагира при опасност и какво позволяват правилата за преминаване през проливите. Конвенцията от Монтрьо и ролята на Турция са фактори, които никой сериозен план не може да пренебрегне.
НАТО има своята роля в колективната отбрана, а ЕС може да организира специфични инструменти за защита на корабоплаването. Искам двете да работят заедно. На хората не им е важно чий печат стои върху плана, а дали корабът ще стигне безопасно до пристанището.

– Кой трябва да поеме основната тежест за тази операция — България, останалите черноморски съюзници или всички държави от ЕС и НАТО? Как ще се разпределят разходите, корабите и отговорността при евентуален инцидент?
– Ако утре застраховките и транспортът поскъпнат, това няма да засегне само Варна и Бургас. Ще се отрази на предприятия, търговци и семейства в цяла Европа. Затова не приемам тезата, че Черно море е проблем само на трите черноморски държави от НАТО.
Естествено, България, Румъния и Турция трябва да имат водеща роля в планирането – те познават района и носят непосредствената отговорност за собствената си сигурност. Но европейската солидарност не може да приключва с декларация за подкрепа. Ако се стигне до решение за мисия, държавите трябва да договорят реални приноси – кораби или други способности, финансиране, командване, правила за реакция и отговорност при инцидент.
Не е редно да се спекулира предварително кой ще плати каква сума или колко кораба ще изпрати. Подобен род съюзническа операция ще е обект и на съюзническо финансиране от страна на ЕС и на НАТО. Това е предмет на преговори и решения, които още не са взети. Но принципът е ясен: когато една заплаха засяга общия европейски пазар, отговорът не може да бъде оставен на бюджета на две или три държави. Нека не забравяме и положителните странични ефекти на такива операции – поддържането на ВВС и военноморските сили във форма. Ще спомогне и с разработването, внедряването и подобренията в оръжейните системи за разпознаване, прехващане и елиминиране на безекипажни летателни апарати. Това от своя страна ще намали участието на жива сила на терен и по вода, което ще намали и риска за военнослужещите.

– Къде минава границата между защитата на търговското корабоплаване и риска от пряк военен сблъсък с Русия?
– Границата минава през целта и правилата за действие. Да защитиш търговски кораб от непосредствена атака не е същото като да предприемеш нападателна операция срещу друга държава. Аз не предлагам да търсим военен сблъсък. Предлагам да имаме способности, които да го предотвратяват.
Във военното дело съществува правилото за отблъскване на противника на базата на известните за него отбранителни способности. Колкото по-добри са те, толкова по-дебела е границата срещу кинетични хибридни атаки. Никой не се закача със способен противник, нали? В Европа свикнахме да приемаме мира като нещо, което просто ни се полага, но мирният дивидент след Студената война е изчерпан и трябва отново да положим усилия, за да гарантираме сигурността си.

– Смятате, че България е трябвало да поиска консултации по член 4 от договора за НАТО. Какво конкретно би трябвало да последва от такива консултации и защо смятате, че реакцията на българските институции не е била достатъчно бърза?
– Бих поставил акцент и върху още една възможност, която Европейският съюз ни дава, но все още не сме развили достатъчно на практика. Става дума за член 42, параграф 7 от Договора за ЕС. Казано просто, ако държава членка стане жертва на въоръжено нападение на своя територия, останалите са длъжни да ѝ окажат помощ и съдействие. Това може да означава предоставяне на техника, отбранителни способности, експертна или друга подкрепа. Според мен трябва предварително да имаме ясен механизъм как тази помощ се заявява, организира и предоставя, в координация с НАТО. Защото когато възникне реална заплаха, не е моментът тепърва да уточняваме кой на кого трябва да се обади. Има и друг инструмент — член 4 от договора за НАТО. Той позволява на всяка съюзническа държава да поиска спешни консултации, когато смята, че сигурността ѝ е застрашена. Не е необходимо да е настъпило нападение. България може да постави проблема пред съюзниците си и заедно да обсъдят какви мерки са необходими — например допълнително наблюдение, противовъздушна защита или по-тясна координация в Черно море. Това не означава обявяване на война, нито автоматично задействане на колективната отбрана по член 5. Смятам, че България имаше основания да поиска такива консултации много по-рано. Не за да създава напрежение, а за да използва възможностите, които членството ни предоставя. Нито една държава не може сама да отговори на всички съвременни заплахи. Именно затова сме част от съюзи. Да поискаш подкрепа от съюзниците си не е признак на слабост. Това е смисълът да имаш съюзници.

– Какво означава по-силната отбрана на Черно море за хората в България — особено за Варна, Бургас, морския транспорт, туризма и цените на стоките? Ще имаме ли туристи следващото лято…
– Това е може би най-важният въпрос, защото отвъд всички военни термини стоят нормалният живот и доходите на хората. Когато говорим за Черно море, говорим за пристанищата във Варна и Бургас, за работещите в транспорта, за хотелиерите, за земеделските производители и за стоките в магазина.
Ако рискът стане прекалено висок, застрахователите ще поискат много по-високи премии или ще откажат покритие. Тогава корабите или няма да плават, или превозът ще струва много повече. А по-скъпият превоз влиза в цената на горивата, зърното и останалите стоки. Така една атака в морето може да стигне до семейния бюджет на човек, който никога не е стъпвал на кораб. За туристическия сезон няма да правя нито черни прогнози, нито обещания, които никой не може да гарантира. Има време да се вземат мерки и това трябва да направим. Хората избират къде да почиват и според усещането за сигурност. Нашата задача е да дадем основания за спокойствие с реални действия, а не с уверения, че няма за какво да се тревожим.