Лино Вентура: актьорът, който дойде от ринга

Преди лицето му да стане символ на френския криминален филм, Лино Вентура излиза на ринга. Едрата му фигура, неподвижният поглед и сдържаното присъствие първо му служат в професионалния кеч, където достига до европейската титла. Травма през 1950 г. слага край на спортната му кариера, но няколко години по-късно същата физика го отвежда пред камерата.

Вентура е роден на 14 юли 1919 г. в Парма с името Анджолино Джузепе Паскуале Вентура. През 1927 г. пристига във Франция и израства в Париж. Напуска училище рано, работи различни професии, а след края на спортната си кариера започва да организира кеч срещи. Тъкмо тогава режисьорът Жак Бекер го избира за малка роля в „Не посягайте на плячката“.

Първата роля е срещу Жан Габен

Филмът от 1954 г. го среща с Жан Габен, негов идол и бъдещ приятел. Вентура играе един от хората на престъпния свят, но присъствието му е толкова силно, че следват нови предложения. Двамата снимат заедно пет филма, а отношенията им постепенно се превръщат в едно от най-запомнящите се приятелства във френското кино.

Пробивът идва през 1958 г. с „Горилата ви поздравява“, в който Вентура изпълнява ролята на агент от специалните служби. Следват „Класова борба“, „Такси за Тобрук“, „Мръсната дузина“, „Втората глътка“, „Приключенците“ и „Сицилианският клан“. Дълго време режисьорите го търсят за образи на твърди мъже – полицаи, гангстери и ветерани, които не говорят много, но носят тежестта на цялата история.

В „Приключенците“ играе заедно с Ален Делон, а в „Мръсната дузина“ се появява в комедиен криминален свят, където суровото му излъчване контрастира с абсурдния хумор. В „Армията на сенките“ на Жан-Пиер Мелвил пресъздава лидер на френската Съпротива – роля, която показва, че зад познатия образ на „коравия мъж“ има и актьор с голям вътрешен диапазон.

Киното и животът извън екрана

Вентура никога не получава класическо актьорско образование и сам подчертава инстинктивния си подход към професията. „Аз съм само инстинктивен комедиант“, казва той в едно от интервютата си. На сцената не се чувства уверен и затова остава почти изцяло отдаден на киното.

През 1982 г. е номиниран за наградата „Сезар“ за най-добър актьор за ролята на Жан Валжан в „Клетниците“. Сред късните му силни изпълнения е инспекторът Антоан Галиен в „Разпит“, където партнира на Мишел Сера и Роми Шнайдер.

Извън киното най-значимото му наследство започва с лична семейна история. Дъщеря му Линда е с увреждане, а през 1965 г. Вентура отправя телевизионен апел към обществото. „Аз съм баща на дете, което е различно“, казва той. Година по-късно заедно със съпругата си Одета основава „Перс-Неж“ – организация, която подкрепя хора с увреждания и техните семейства.

Лино Вентура умира на 22 октомври 1987 г. в Сен-Клу след инфаркт. Той е на 68 години. Така че посочваната понякога дата 23 октомври 1986 г. е неточна – смъртта му е през 1987 г., ден по-рано.

Името му обаче остава живо не само в „Втората глътка“, „Сицилианският клан“ и „Разпит“. Остава и в онзи необичаен път от кеч ринга до голямото кино, както и в каузата, която превръща личната тревога на един баща в дългогодишна обществена работа.

Източници: latimes.com, elpais.com, ina.fr