„Не помня кога за последно съм спала“: как живеят в Славянск

„Не помня кога за последно съм спала“: как живеят в Славянск

Славянск и съседният град Краматорск се превърнаха в зона на активни военни действия в Украйна.Всеки ден десетки хора напускат района, а оставащите живеят в постоянен страх от въздушни удари. Три руски авиобомби нанесоха сериозни поражения в жилищен район на Славянск на 11 октомври.

„Измъкнаха жената, а после стълбището се срути“

Една от тях е разрушила напълно входа на пететажен панелен блок, седем души са ранени. Татяна, която живее отсреща, в момента на атаката готвела в кухнята: „Чу се силен взрив, парчета строшено стъкло от прозорците се разхвърчаха навсякъде, но за щастие се отървах без драскотина“, разказва тя.

По думите ѝ бомбата е поразила втория етаж от сградата. „Там живееха наематели, но този ден не светеше у тях. Най-вероятно не са били вкъщи. На четвъртия етаж живее една жена, която крещеше неистово. Измъкнаха я, а след това цялото стълбище се срути“, разказва Татяна.

Тя не иска да напуска Славянск, макар да е обявена евакуация. „Няма къде да отида. Пенсията ми е 3400 гривни. Ако ми дадат 2000 гривни помощ за преселване, с тези 5000 гривни няма как да преживея – наемите за апартаментите сега струват до 20 000 на месец“, разказва възрастната жена.

„Има ли нещо опасно по небето“

На следващия ден след атаката малкото останали жители на засегнатите многоетажни сгради продължават да отстраняват щетите. В жилището до разрушения вход един мъж изглежда е останал сам в цялата сграда.

Още преди жителите на района да са се съвзели от първата атака, последва втора – този път е поразена сградата, в която се помещават пункт за стопляне, наричан от украинците „пункт на несъкрушимостта“, и бюро на Червения кръст. Най-малко 8 души са пострадали.

„Самолет в небето“ – обявява един от спасителите и всички напускат сградата към най-близкото укритие. Жителите на квартала изглеждат уплашени, но не бързат да се скрият в мазетата – на пейките пред блока чакат въздушната тревога да бъде отменена.

Хляб не се продава всеки ден

Наталия идва в квартала, за да се грижи за своята сестра близначка. „Тя вече не може да се движи. Днес дори не успях да ѝ купя хляб, но съм донесла сухари“, казва тя. Макар на пазара все още да работят отделни сергии, хляб не се продава всеки ден. „Не мога да замина, защото не искам да изоставя болната си сестра“, казва възрастната жена.

Тя смята да тръгне навреме, за да може да се прибере още по светло вкъщи. До там са почти четири километра, които Наталия обаче трябва да извърви пеша, тъй като общественият транспорт не се движи от 10 октомври – откакто в съседния град Краматорск бяха ударени два автобуса, а 30 души загинаха.

Почти само възрастни хора са останали

Центърът на Славянск е почти напълно разрушен от руските бомби. Въпреки това тук все още работят някои кафенета и магазини. Ако преди войната в града са живели около 100 хиляди души, днес в него са останали не повече от 20 хиляди. По-голямата част от хората, които срещаме по улиците, са възрастни хора, които нямат възможност да напуснат града.

На улицата, покрита с мрежи срещу дронове, разговарят две възрастни жени. „Вече не помня кога за последен път съм спала през нощта“, оплаква се пенсионерката Ирина. „Вземам таблетки валериан, но те не помагат. Много се страхувам, но няма къде да отида. Имам две котки, не ме вземат с тях – казват, че трябва да ги оставя. А аз ги обичам повече от живота си. Те са всичко, което имам“, казва възрастната жена.

„Остава ти само да се молиш да те отмине“

„Остава ти само да се криеш, да трепериш и да се молиш на Бога да те отмине“, добавя Ирина. „Притискам се към стената и плача. Тръгвам за пазара и не знам дали ще стигна. Вървя и гледам към небето, дали не лети нещо.“ Централният пазар, към който се е запътила Ирина, беше атакуван от руски дронове преди месец. Тогава поне трима души бяха ранени. Оттогава на пазара има по-малко и продавачи, и купувачи.

Продавачката Валерия е взела със себе си на работа петгодишната си дъщеря София. Детските градини не работят. А принудителната евакуация на семейства с деца все още не е стигнала до Славянск, където живее нейното семейство. „Вече сме свикнали – евакуирахме се през 2022 г., но се върнахме. Сега отново чакаме реда си за евакуация“, казва Валерия.

А колежката ѝ Татяна е довела внучката си. Тя вече е събрала багажа си и използва, че пощата все още работи, за да го изпраща в Днепропетровска област, където е новият им дом. „Мъчно ни е, че унищожават нашата Украйна. Кой сега ще възстановява нашите градове?“, казва тя, едва сдържайки сълзите си.

„Мечтаем си да останем“, казва Мария – млада жена, която също работи като продавачка. Тя чака съпруга си от фронта. Сестра ѝ също служи в армията, а брат ѝ е загинал, оставяйки пет деца сирачета.

„Цялото ми семейство е на гробището“

Жените не хранят надежда за примирие. „Путин не желае мир“, казва Татяна. „В Славянск вече няма работа, всички производства са разрушени“, казва Генадий, който преди е работил в цех за керамични плочки. Той не смята да се евакуира. „Първо, имам котка. Второ, цялото ми семейство е вече на гробището“, обяснява той.

С дроновете и бомбите той вече е свикнал. Най-много се страхува, когато врагът обстрелва града с реактивни системи за залпов огън: тогава няма време за предупреждение и хората не успяват да се укрият навреме. „Както се казва: живи сме още – няма да умрем, а ако умрем – няма и да разберем“, казва Генадий, смеейки се. Но му личи, че е нервен. „Много е трудно, ако трябва да съм честен. Психически вече не издържаме“, добавя мъжът.

Автор: Хана Соколова