Мирише ли ти на „умрели плъхове“? Не си запушвай носа, глобалният хаос чука на вратата ти

Мирише ли ти на „умрели плъхове“? Не си запушвай носа, глобалният хаос чука на вратата ти

Когато историкът Маргарет Макмилън – автор на книгите „Париж 1919“ (Paris 1919) и „Войната, която сложи край на мира“ (The War That Ended Peace) – отправя изключително сериозни предупреждения за задълбочаващия се глобален хаос, думите ѝ заслужават внимание. Малцина историци са анализирали толкова задълбочено фаталните грешни преценки, довели до една световна война и попречили на създаването на международен ред, способен да предотврати втора. Това пише за аtlanticcouncil.org Фредерик Кемпе, президент и главен изпълнителен директор на Атлантическия съвет – американски аналитичен институт, базиран във Вашингтон.

„Когато наближава буря, винаги има предупредителни знаци. Вятърът може внезапно да утихне. Приливът се отдръпва по-далеч от обичайното. По небето се плъзгат облачни ивици“, пише 82-годишната Макмилън в неделния брой на „Ню Йорк Таймс“.

В този контекст тя припомня на читателите си следвоенния роман на френския писател Албер Камю „Чумата“, в който по улиците на алжирския град Оран се появяват умрели плъхове, а жителите му започват да боледуват. Въпреки появата на плъховете повечето граждани пренебрегват тези тревожни знаци и плащат висока цена за това. „Днес навсякъде около нас има умрели плъхове“, пише тя, като добавя, че температурите се покачват, нивата на глобалния дълг в развитите икономики достигат исторически върхове, а бързото и до голяма степен нерегулирано развитие на изкуствения интелект (ИИ) застрашава работните места, сигурността „а според по-мрачни прогнози – и самото човешко съществуване“.

Макмилън отбелязва: „Ревизионистките сили безнаказано пренебрегват правилата и нормите. Избирателите са гневни и нестабилни. Бавната, премерена и по необходимост дискретна дипломация, която изгражда доверие и разбирателство, отстъпи място на показен и агресивен стил, напомнящ повече поведение на детска площадка или на публика, прикована към TikTok.“

Прочетох въздействащото есе на Макмилън, след като прекарах една седмица в Ню Йорк, в която наблюдавах 81-вата сесия на Общото събрание на ООН и следих срещата на върха във Вашингтон между президента на САЩ Доналд Тръмп и китайския президент Си Дзинпин – двамата най-влиятелни лидери на нашето време.

Всички участници в тези срещи пренебрегваха прословутите „плъхове“ точно в момент, когато те се размножават главоломно. Същевременно конфликтите в Европа и Близкия изток излизат извън пределите на своите региони. И на двете арени на конфликт авторитарни държави като Китай, Русия, Иран и Северна Корея подлагат на изпитание поетия преди осем десетилетия ангажимент на САЩ да отстояват интересите си в сътрудничество със своите съюзници. Светът навлезе в началните етапи на ерата на изкуствения интелект (ИИ), която ще усили драстично както най-добрите, така и най-лошите човешки инстинкти. Въпреки това досега не са предприети сериозни международни усилия за въвеждане на предпазни механизми за тази бързо развиваща се технология.

Срещите на ООН през изминалата седмица постигнаха необходими, но ограничени резултати предвид сериозността на настоящия момент. Дори на фона на близо 65 междудържавни конфликта – най-големият брой от 1946 г. насам според Института за изследване на мира в Осло (PRIO) – Общото събрание на ООН предоставя платформа за диалог както на противници, така и на съюзници. Положителен знак е, че лидерите все още могат открито да назоват заплахите, пред които са изправени. Отрицателен фактор обаче е неспособността им да формулират стратегия или дори надежден механизъм за прекратяване на войните в Украйна и Иран, както и за регулиране на технологии, чиито рискове надхвърлят националните граници.

Срещата на върха между Тръмп и Си доведе до по-конкретни, макар и по-ограничени резултати в сравнение със сесията на Общото събрание на ООН. Лидерите се споразумяха за по-благоприятен митнически режим за определени стоки, за укрепване на търговските и инвестиционните връзки, както и за по-добър механизъм за комуникация между двете правителства относно инциденти, свързани с изкуствения интелект. Това са необходими и полезни стъпки.

Въпреки това страните не направиха почти нищо за разрешаване на споровете, създаващи опасен разлом в отношенията им – най-вече по въпроса за Тайван – нито за сериозно обсъждане на ролята на всяка от страните в кризите в Украйна и Иран и на бъдещите стъпки за справяне с тях. Двамата лидери доказаха, че могат да организират и проведат среща, като за тази година са планирани още две такива. Те обаче тепърва трябва да докажат, че са способни сериозно да се заемат с проблемите на глобалния хаос – ситуация, върху която именно те, повече от кои да е други двама души на планетата, могат да окажат влияние.

„Това е равносилно на неизпълнение на служебния дълг и оставя останалата част от човечеството в губеща позиция“, написа The Economist миналия уикенд. „Списъкът с неотложни глобални кризи и заплахи е дълъг. Войните в Иран, Судан, Украйна и другаде отнемат човешки животи и дестабилизират пазарите на енергия и храни. Всяка седмица се появяват нови съобщения за агенти с изкуствен интелект, които се откъсват от контрола на своите създатели и се впускат из дигиталните мрежи като глутници от диви зверове.“

Списание The Economist заключава: „Предвид огромното влияние, с което и двамата лидери разполагат в рамките на своите политически системи, Тръмп и Си биха могли да се споразумеят за няколко конкретни, жизненоважни инициативи за спасяването на света и да възложат на своите сътрудници тяхното реализиране.“

Реалността обаче е съвсем различна. Китай при управлението на Си Дзинпин смята, че Пекин печели от всеки допълнителен месец на дисфункция в САЩ – ситуация, която отслабва долара, подкопава съюзите на страната и въвлича армията ѝ в конфликти, изразходващи ресурси, нужни за противодействие на Китай. Междувременно, при Тръмп, САЩ отхвърлят опасенията за бъдещето на световния ред и отношенията със съюзниците, смятайки ги за теми, интересни единствено за експерти по публични политики; вместо това фокусът пада върху културните войни, междинните избори и предстоящия цикъл от президентски избори.

„Новата реалност настъпи с поразителна скорост“, предупреждава Макмилън. „Световният ред, който се запази през по-голямата част от живота ни, започна да се руши, когато участниците в него станаха твърде самоуверени и самодоволни, а лошото поведение започна да се възприема като норма – и дори да среща одобрение.“

Заключението на Макмилън е, че е време да се постави началото на „трудоемкия процес по изграждане на нещо ново“ – задача, с която САЩ вече са се справяли, най-вече след Втората световна война. В книгата си Present at the Creation бившият държавен секретар Дийн Ачисън (един от основателите на Атлантическия съвет) описва задачата „да се създаде свят от хаоса“ след края на войните в Европа и Азия през 1945 г. За да постигнат нещо подобно днес, световните лидери първо трябва да забележат „плъховете“ и да осъзнаят сериозните заплахи, които те предвещават.

Източник: news.bg