България: Колко ще ни струва снишаването пред Русия

Коментар на Емилия Милчева:

Тридесет и четири години след първите преки президентски избори България отново е изправена пред въпроса за мястото си в света. Само че този път не става дума накъде да поеме, а дали е готова да защити избора, който е направила.

На изборите за държавен глава в България са се сблъсквали комунисти и антикомунисти, леви и десни, кандидати на статуквото и негови противници. Сега към битката за „Дондуков“ 2 се прибавя и друг залог – геополитическият. Това се оказа основната разделителна линия между водещите кандидати. Тя се прояви остро, след като агресивната война на Русия срещу Украйна опря в българските териториални води, потопи два кораби и причини 21 жертви. За тези загинали моряци управляващите предпочитат да казват, че са “в неизвестност”.

Геополитическата ориентация

Според проучване на „Галъп“ от 8 октомври, геополитическата ориентация на кандидатите е определяща за 15,6% от избирателите, докато цялостната им предизборна програма е водеща за 10,1%.

През 1992 г. нацията избираше посоката си след комунизма, през 1996 г. гласуваше в навечерието на икономическата катастрофа, а през 2001 г. и 2011 г. президентският вот беше преди всичко вътрешнополитически. На последните двата вота за държавен глава Крим и отношенията с Русия влязоха в дебатите, но останаха в сянката на битката за властта.

През 2026 г. обстоятелствата са съвсем други. Войната в Украйна продължава пета година, Черно море се превръща в зона на непосредствени рискове за българската сигурност, а отношенията с Русия вече не са въпрос на исторически симпатии и политическа реторика. Президентските кандидати трябва да отговорят как виждат мястото на България в НАТО и ЕС, каква отбрана ѝ е необходима и как страната трябва да реагира при заплаха.

Червената линия

Вече не става въпрос за обичайното противопоставяне “русофили-русофоби”. Въпросът е за реалната цена на външната политика, която провеждат управляващите начело с премиера Румен Радев и кандидатката им за президент Илияна Йотова. Тази цена може да се окаже далеч по-висока от дипломатическа изолация. Атаките срещу търговски кораби в Черно море, подпалените 11 антени на Starlink в секретен обект и взривовете във военни складове показват колко уязвима е сигурността на страната. Да посочат Русия като извършител би означавало да признаят, че демонстрираната към Москва предпазливост не предпазва България от руските заплахи.

За разлика от България обаче литовските служби успяха да предотвратят опожаряване на антени на Starlink, а Вилнюс обвини Русия в опит за саботаж. Българските им колеги твърдят, че разследват, поради което не могат да дадат никаква информация.

България не стана „Швейцария на Балканите“, но управляващите се опитват да я превърнат в нещо подобно чрез демонстрация на неутралитет. Само че българският му вариант изглежда така: не знаем кой потопи корабите и кой носи отговорност за жертвите, но искаме съюзнически самолети да ни пазят, а съюзнически екипи – да разследват. Същевременно в Брюксел сме съгласни със заключенията на Европейския съвет, които посочват Русия като отговорна за атаките в Черно море. В София обаче разказът е друг.

Разликите в отговора

И Йотова, и основният ѝ опонент Андрей Гюров настояват за координация със съюзниците, но предлагат различни действия. Йотова залага на европейски механизъм за сигурност в Черно море и подкрепя идеята за мораториум върху бойните действия, предложена и от премиера Радев. За член 4 от договора на НАТО тя предпочита съвместна инициатива на няколко черноморски държави. Гюров настоява за незабавни консултации по същия член и конкретен план за защита на крайбрежието и корабоплаването.

Реакцията на властта срещу заплахите за сигурността вече предизвиква гражданско недоволство. За 20 октомври в “триъгълника на властта” – площадът, заключен между парламент, Министерски съвет и президентство, е обявен протест под надслов „Стига бездействие със сигурността на България. Вашият „мир“ е капитулация, дипломацията ви е изолация“.

Всъщност, всички говорят за мир. Разликата е в отговора на въпроса как се гарантира – с премълчаване на агресията и снишаване пред Москва или с укрепване на отбраната и общата европейска сигурност.

Трета световна война?

Светът е на прага на война, но спасението е в „много силен премиер“ – поне според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който предупреди, че светът никога не е бил по-близо до война, и обяви, че нито един от кандидатите за президент не става за върховен главнокомандващ. При това ГЕРБ не предлага собствен кандидат за поста. Борисов упрекна Радев, че в Брюксел се е съгласил с европейските лидери, които посочиха Русия като виновник за атаките в Черно море, а в София се въздържа от същото заключение.

Ден по-рано главният външнополитически коментатор на „Файненшъл Таймс“ Гидиън Рахман постави въпроса дали светът не върви като сомнамбул към Трета световна война. През февруари 2022 г. мнозина европейци не вярваха, че Русия ще нападне Украйна – въпреки предупрежденията на западните разузнавания. Днес Рахман вижда опасността и в погрешните преценки на големите сили. Ако Путин реши, че НАТО няма да защити нападната държава членка, последиците могат да бъдат катастрофални. Затова доверието в съюзническите ангажименти е част от възпирането на агресията. Тъкмо затова българският спор за мира не може да се сведе до въпроса кой е по-предпазлив в отношенията с Русия. Възпирането на агресията изисква не само военни способности, но и политическа решимост да бъдат използвани.

Само призиви за мир не са достатъчни

Ако една държава очаква съюзниците ѝ да я защитят, но самата тя се колебае да назове заплахата, какво послание изпраща към потенциалния агресор? Това е въпрос и към кандидатите за „Дондуков“ 2. Президентът не определя еднолично външната политика, нито командва оперативно армията, но е върховен главнокомандващ и представлява държавата в международните отношения. Затова позицията му за Русия, НАТО и европейската отбрана не може да остане на равнището на общи призиви за мир.

България отдавна реши на коя страна да застане. Сега предстои да избере президент, който няма да се поколебае, ако правителството постави този избор на изпитание.