Черно море: могат ли България и Румъния да спрат атаките

Могат ли България и Румъния да спрат агресията в Черно море? „Черно море в момента е тест за способността на ЕС да премине от стратегии към реална геополитическа отговорност“, казва Меглена Кунева.

Румънските власти започнаха спасителна операция, след като на търговския кораб Wide Trader тази сутрин е избухнал пожар. На борда му има 12 души, четирима от които са открити в безопасност, а останалите осем се смятат за изчезнали, съобщават румънските медии. „Вдигнати са самолети, но все още не се говори за атака“, казва кореспондентката на ДВ в Букурещ Сабина Фати. Часове по-рано друг кораб беше ударен от дрон в румънски води, съобщиха медиите в страната.

Това е поредният инцидент в Черно море, който поставя под съмнение общата европейска сигурност. Пострадалите два кораба са в териториалните води на НАТО. „Черно море в момента е тест за способността на самия ЕС да премине от стратегии, които са много добре обмислени, много добре съгласувани, към реална геополитическа отговорност“, казва пред ДВ бившата българската еврокомисарка Меглена Кунева.

Русия ли стои зад атаките?

Вчера танкер бе ударен край град Сулина. Смята се, че той е бил ударен от дрон. Това е поредният подобен инцидент, след като на пети октомври турският кораб Royad Mammadov, който пренася зърно, бе ударен в Черно море в изключителната икономическа зона на Румъния. „Техническото изследване все още продължава, но атаката срещу кораба се приписва на Руската федерация по няколко причини“, обяснява Фати. Първата са официалните обвинения от Киев: „Володимир Зеленски изрично заяви, че търговският кораб, превозващ украинска царевица, натоварена от пристанището в Измаил, е бил атакуван и потопен от два руски дрона“, пояснява журналистката. „Същия ден Министерството на отбраната в Москва потвърди масирани атаки срещу пристанищната инфраструктура на Измаил, откъдето корабът беше отплавал, като траекторията на руските въздушни и морски дронове се пресича директно с местоположението на товарния кораб в изключителната икономическа зона на Румъния.“

Всички тези инциденти се вписват изцяло в стратегията на Русия да блокира износа на зърно от Украйна, казва още тя. „Всъщност Русия беше посочена като отговорна за цялата поредица от атаки с дронове, които впоследствие засегнаха и други търговски кораби в румънски и български води през същия месец.“

Ще сработи ли мораториумът, поискан от България и Румъния?

България също разследва нападенията над кораби в своята изключителна икономическа зона, където през октомври вече бяха ударени четири плавателни съда. След последната атака на 13 октомври българският премиер Румен Радев извика руската посланичка Елеонора Митрофанова и посочи, че „логиката сочи, че резултатът е в полза на Руската федерация“. Митрофанова е отрекла това и е лансирала своя теза, че може да става дума за провокация от трета страна, съобщи Министерският съвет. Един от пострадалите кораби – Chelsea 3 – ще бъде ремонтиран в Бургас. Това ще позволи подробен оглед с цел да бъдат открити останки, които да помогнат за установяване на произхода на дроновете, уточни днес в Брюксел българският премиер.

Радев е в Брюксел, където се очаква днес темата да е основна на започващата среща на Европейския съвет. На нея България и Румъния ще поискат мораториум върху бойните действия в Черно море, обяви българският премиер Румен Радев. „Ако към мораториума се прибави механизъм за наблюдение и установяване на отговорността, това е съвсем конкретна дипломатическа цел“, казва Меглена Кунева. „Ако продължим, бихме могли да мислим за регионален режим за сигурно корабоплаване, вече с координация между България, Турция, Украйна, ЕС и други международни организации и разбира се, последното политическо споразумение за Черно море като зона за мир, което предполага значително по-широко уреждане на въпросите за войната, териториална цялост, европейскост и европейска сигурност“, обобщава първата българска еврокомисарка.

Важно е Черно море да е зона, в която няма военни действия, но трябва да е ясно кой ги започна, допълва тя. „Един общ призив всички страни да прекратят военните действия не бива да размива отговорността – кой е виновен, кой осъществява тези нападения. Обсъждането на Европейския съвет днес може да даде тласък в тази посока.“