Тайван увеличава разходите за отбрана, за да предотврати война

Тайван увеличава разходите си за отбрана не за да провокира Китай, а за да предотврати война и да защити свободата си. Това заяви президентът Лай Чин-те в реч по случай националния празник на острова на 10 октомври, съобщават Al Jazeera и Reuters. Изявлението идва на фона на засиления военен и политически натиск от страна на Пекин, който смята Тайван за част от китайската територия и не изключва използването на сила за установяване на контрол над него.

„Тайван цени мира, но няма да се откажем от свободата си. Отворени сме за обмен и контакти, но няма да приемем подчинение“, заяви Лай пред хиляди граждани, чуждестранни дипломати и официални гости, събрали се пред президентската резиденция в Тайпе.

Президентът подчерта, че укрепването на отбранителните способности на острова не трябва да се разглежда като заплаха за Китай. „Нашата цел с увеличаването на инвестициите в националната отбрана не е да провокираме, а да предотвратим война“, посочи той. По думите му Тайван укрепва собствената си защита не за да се откаже от диалога, а за да гарантира, че евентуални преговори ще се водят при условия на равнопоставеност и достойнство.

Правителството в Тайпе е предвидило рекордните 1,1 трилиона тайвански долара, или приблизително 34,5 млрд. щатски долара, за отбрана през 2027 г. Сумата представлява повече от 3% от брутния вътрешен продукт на острова и е част от усилията за модернизиране на въоръжените сили в условията на нарастващо военно напрежение в Тайванския проток.

Китай засилва военния натиск

Лай обвини Пекин, че продължава да оказва натиск чрез военни операции и действия в т.нар. сива зона, чиято цел е постепенно да променят съществуващото положение в Тайванския проток, без да се стига до открит въоръжен конфликт.

„Мирът не може да се основава единствено на желания, а толерантността не може да се превръща в оправдание за агресорите да навлизат все по-далеч“, предупреди тайванският президент. Той подчерта, че решимостта на острова да защитава свободата си има значение не само за неговото бъдеще, но и за международния ред и принципа, че силата не трябва да стои над правилата.

Според Министерството на отбраната на Тайван през последното денонощие около острова са били засечени 21 китайски военни самолета и седем военноморски кораба. Тринадесет от самолетите са пресекли средната линия на Тайванския проток, която дълго време служеше като неофициална граница между двете страни, и са навлезли в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана на острова.

Китай разглежда Лай Чин-те като сепаратист и досега отхвърля предложенията му за преговори. Пекин продължава да настоява, че Тайван е неразделна част от китайската територия, въпреки че островът има собствено демократично избрано правителство и въоръжени сили.

Последните мащабни китайски военни учения около Тайван се проведоха в края на декември 2025 г., след обявяването на американски оръжеен пакет за острова на стойност 11 млрд. долара. Китай организира подобни маневри и след първата реч на Лай по случай националния празник през 2024 г.

Тайван очаква нови американски оръжия за 14 млрд. долара

Съединените щати остават най-важният партньор на Тайван в областта на сигурността, въпреки че Вашингтон прекрати официалните дипломатически отношения с Тайпе преди близо половин век и призна правителството в Пекин.

В момента Тайван очаква американският президент Доналд Тръмп да одобри нов пакет оръжейни доставки на стойност 14 млрд. долара, който включва и системи за противовъздушна отбрана Patriot.

През май, след среща с китайския президент Си Дзинпин в Пекин, Тръмп допусна възможността доставките на оръжия за Тайван да бъдат използвани като част от преговорите с Китай. Изказването предизвика безпокойство относно бъдещата американска подкрепа за острова. Представители на Вашингтон и Тайпе обаче многократно заявиха, че политиката на САЩ спрямо Тайван остава непроменена.

В речта си Лай приветства възможността за диалог между САЩ и Китай, но настоя, че при подобни разговори трябва да бъде зачитано правото на тайванския народ да съществува и самостоятелно да определя бъдещето си. Той призова демократичните държави в Индо-Тихоокеанския регион да обединят усилията си за запазване на мира и стабилността.