Проф. Овчаров разкри древното име на Перперикон: Пергам или Пергамон

Пергам или Пергамон най-вероятно е древното име на Перперикон, заяви археологът проф. Николай Овчаров при представянето на резултатите от тазгодишните разкопки на скалния град, предава БТА. Хипотезата е изказана от него преди 20 години, но според археолога днес тя се подкрепя както от мащаба на археологическия обект, така и от нови изследвания на антични географски карти.

В основата на теорията са трудовете на римския географ Клавдий Птолемей, живял през II век. В картите, създадени по съчинението му „География“, е отбелязан град с името Пергам или Пергамон, разположен в Родопите. Според Овчаров мястото съвпада приблизително със средното течение на Арда.

Допълнителен аргумент са изследванията на специалисти от Техническия университет в Берлин, които приравняват координатите на Птолемей към съвременната географска система. Последното посочено изследване поставя древния Пергамон в Източните Родопи, между Златоград и Кърджали. Античните карти допускат отклонение от 20-30 километра, но според археолога това не променя основния извод.

„Когато съчетаем археологическите данни с историческите и с това, което последно са открили в тази насока, можем категорично вече да кажем, че старото име на Перперикон е Пергам или Пергамон“, заяви проф. Николай Овчаров.

Той обясни, че названието означава укрепление или крепост и произлиза от хетско-лувийския език, откъдето е навлязло и в тракийския. Наличието на друг известен античен Пергамон в Мала Азия не противоречи на хипотезата, тъй като в древността различни градове са носели еднакви имена.

Нови реликви и открития

През приключващия археологически сезон са открити находки от римската епоха до XIV век. Сред най-ценните е бронзов енколпион – реликварий с изображение на Богородица Оранта, датиран от X – началото на XI век, времето на цар Самуил.

Двете половини на реликвария са намерени с разлика от месец и половина. Първо археолозите са открили задната част, а само дни преди края на разкопките – лицевата половина с изображението на Божията майка. Енколпионите са използвани за съхраняване на свети мощи и други християнски реликви.

Археолозите са открили и втори реликварий от XI-XII век, който предстои да бъде отворен и изследван. От римската епоха са намерени оброчна плочка от II-III век и изображение на Зевс с портретни черти. Сред останалите находки са фибули от IV-V век, предмети от края на VI и началото на VII век, както и средновековни гривни, апликации и наушници от XIV век.

Според Овчаров находките потвърждават, че Перперикон е бил обитаван продължително през различни исторически епохи. Археологът определи сезона като изключително успешен и посочи, че през последните три години проучванията са напреднали значително благодарение на финансирането за приоритетни археологически обекти.