Защо Румъния забуксува: политика срещу икономиката

Румъния остава без редовно правителство пет месеца след падането на кабинета на Илие Боложан. На 5 май 2026 г. вот на недоверие, внесен съвместно от Социалдемократическата партия и националистическия Алианс за обединение на румънците, свали четирипартийната проевропейска коалиция. Оттогава президентът Никушор Дан не успява да намери кандидат, зад когото да застане парламентарно мнозинство.

Последният неуспешен опит беше на 30 септември. Кабинетът на Сигфрид Мурешан получи 182 гласа „за“ и 15 „против“, но за одобрението му бяха нужни 233 гласа. Така третият кандидат за премиер не успя да прекрати блокажа, а президентът направи четвърта номинация.

Как се стигна до политическия блокаж

На 5 октомври Дан предложи за премиер Лука Никулеску – дипломат, бивш журналист и координатор на румънската процедура за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Той получи задача да договори мнозинство между партии, които формално са част от проевропейския лагер, но вече не споделят обща политическа стратегия.

„Първата ми задача ще бъде да изградя парламентарно мнозинство“, заяви Никулеску, като обеща предвидимост в икономиката, по-отговорно управление на публичните средства и ускоряване на реформите.

Социалдемократите, най-голямата парламентарна сила, дадоха на ръководството си мандат за преговори, но настояват за промяна в начина на управление и в икономическия курс. Националнолибералната партия и Съюзът за спасение на Румъния не приемат кабинет с министри социалдемократи или правителство, контролирано от Социалдемократическата партия. Демократичният съюз на унгарците настоява и двете големи партии да участват в бъдещото мнозинство, докато Алиансът за обединение на румънците отказва подкрепа и иска предсрочни избори.

Икономиката вече плаща цената

Политическият спор се развива на фона на тежко наследство. Бюджетният дефицит достигна 9,3% от брутния вътрешен продукт през 2024 г., а през 2025 г. беше сведен до 7,9%. Европейската комисия очаква той да намалее до 6,2% през 2026 г., но това става чрез замразяване на заплати и пенсии, данъчни увеличения и ограничаване на публичното потребление.

Цената на консолидацията се вижда в прогнозите за растежа. Комисията очаква румънската икономика почти да стагнира през 2026 г. – с ръст от едва 0,1%, след 0,7% през 2025 г. Средната инфлация е прогнозирана на 7%, а безработицата да се повиши до 6,3%. Високите енергийни цени и свиването на реалните доходи вече натискат потреблението, продажбите на дребно и промишленото производство.

Европейската комисия предупреждава и за пряка връзка между политическата нестабилност и икономическите рискове. Според прогнозата несигурността около фискалния курс може да отслаби доверието на инвеститорите и да затрудни връщането към по-висок растеж. Публичният дълг се очаква да нарасне от 59,3% от БВП през 2025 г. до 61,6% през 2026 г.

Какво следва

Никулеску трябва да състави кабинет и да осигури 233 гласа. Ако и неговото предложение бъде отхвърлено, процедурата ще доближи страната до предсрочни избори. Конституционната възможност за разпускане на парламента се появява при два отказа за одобрение на правителство в рамките на 60 дни от първия вот, но президентът Никушор Дан предупреди, че избори в условията на нестабилност могат да задълбочат недоверието на гражданите и финансовите пазари.

Така кризата в Румъния вече не е само спор за премиерския пост. Новото мнозинство ще трябва едновременно да приеме непопулярни бюджетни мерки, да удържи инфлацията, да запази достъпа до европейско финансиране и да предотврати пренасочването на политическата система към националистическия лагер.

Източници: apnews.com, rri.ro