Заплахата в Черно море: какво (не) стана ясно след КСНС

Коментар на Емилия Милчева:

Румен Радев знае чий е Крим, но все още не знае чии са дроновете, поразили два граждански кораба в изключителната икономическа зона на България.

След заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), свикан 36 часа след атаките, българското правителство продължава да твърди, че не може да установи дали дроновете са руски или украински. Премиерът Радев вече казва, че товарът и посоката на движение на корабите дават основания за хипотеза, сочеща Русия „логично погледнато“, но конкретни доказателства няма.

Логиката идва от товарите. Единият кораб – ABAL, превозва зърно към Истанбул. Потъналият ALFA WATAN е натоварил в египетско пристанище сол за Украйна, откъдето е трябвало да превози зърно обратно за Египет. Той потъва за три минути заедно с 9-членния си екипаж, най-младият от които е на 19 години. Другият кораб се запалва, а двама моряци са тежко ранени.

Заплаха няма, заплаха има

Държавата не знае кой е изпратил дроновете, откъде са дошли и защо са насочени да ударят тези два кораба, единият натоварен със зърно, а потопеният – със сол за Украйна. Но е уверена, че неизвестният извършител не заплашва България.

Въпреки това КСНС е констатирал увеличени заплахи за критичната инфраструктура и сериозни предизвикателства пред защитата ѝ. Затова ще се вземат и допълнителни мерки като засилено наблюдение в Черно море, противодействие на безпилотни системи и развитие на необходимите отбранителни способности. Непосредствена заплаха няма, обаче отбраната срещу нея трябва да бъде подсилена.

Само няколко часа преди КСНС Министерският съвет прие Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2025 година – документ, който трябва да съдържа оценка за рисковете, опасностите и заплахите пред страната. Какво точно е записано в него за войната в Украйна, Русия и сигурността в Черно море засега не може да се разбере. Одобреният на 7 октомври доклад все още не е публикуван. В предишния доклад за 2024 година Русия беше назована без колебания – и заради рисковете, произтичащи от действията ѝ, и във връзка с хибридните заплахи, дезинформацията и Черноморския регион.

Сега артикулирането на името на нападателя на корабите е заседнало някъде между логиката на Радев и интуицията на военния му министър, който каза по bTV, че има „вътрешно убеждение чии са дроновете“, но без доказателства няма как да го сподели.

Вероятно тези доказателства ще се търсят дълго време. След запитване от българското правителство Европейската агенция по морска безопасност (EMSA) е предложила „абсолютно безвъзмездно“ да изследва отломките на потъналия кораб за останки от дроновете. Едва след това властта ще може да каже чий е дронът.

България и Румъния поискаха и спътникови данни от ЕС. В същото време пряка комуникация с украинските военновъздушни сили и служби за сигурност, която би могла да даде информация за използваните дронове, не е имало, твърди Румен Радев.

Агресорът изчезва и като причина

Агресорът изчезва не само като име, но и като причина. КСНС приема, че „най-голямата гаранция за нашата сигурност е незабавно прекратяване на огъня“ и използването на политически и дипломатически канали за мир, като България трябва активно да участва в този процес.

Излиза, че рисковете не са следствие от руската агресия и разширяването на военните действия в Черно море, а „пряко следствие“ от липсата на дипломатическо уреждане на конфликта, както го определи президентът Йотова.

„Демократична България“ (ДБ) е предложила България изрично да препотвърди декларацията, подписана в ООН от 51 държави (включително България), настояваща за незабавно прекратяване на огъня и започване на реални мирни преговори, но предложението не е било прието.

Не е прието и другото предложение на ДБ – България да изпрати дипломатическа нота до Москва за грубо нарушение на международното морско право и да поиска гаранции, че подобни атаки няма да се повторят.

За сметка на това КСНС разпредели грижите за българската сигурност между съюзници и международни организации. От НАТО се очаква подкрепа по „Източен страж“, от ЕС – механизъм за сигурно корабоплаване, от ООН – правна и техническа оценка на атаките. С Румъния и Турция ще се търсят общи мерки за безопасността на търговските кораби, а на черноморските държави България ще предлага мораториум върху военните действия. Само от Русия няма да поиска нищо. А Москва използва това мълчание, за да разпространява своите пропагандни версии за случилото се.

Когато София мълчи, Москва говори

Руското посолство заяви, че двата кораба не са били сред целите на руските въоръжени сили и също призова да се чакат резултатите от разследването, за да бъде установена „националността“ на дроновете. Паралелно руски пропагандни канали започнаха да разпространяват версии за „украинска провокация“, „сенчест украински флот“ и опит България и Румъния да бъдат въвлечени във войната.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган не изчака България да приключи с търсенето на доказателства, а разговаря с Владимир Путин за сигурността на корабоплаването в Черно море – да не бъдат атакувани граждански кораби.

Кой застана до Радев

Заседанието на КСНС се превърна от съвет по национална сигурност в снимка на вътрешнополитическо пренареждане. Против общата декларация се обявиха ДБ, „Продължаваме промяната“, ДПС и „Възраждане“, а съпредседателят на „Да, България“ (част от ДБ) Ивайло Мирчев заяви след заседанието: „Не си спомням на масата хора, които да имаха съмнения, че Русия стои зад тази атака“.

До управляващата „Прогресивна България“ остана ГЕРБ – в лицето на лидера Борисов, макар че преди КСНС именно от ГЕРБ звучаха едни от твърдите позиции за вероятна руска отговорност. След пет часа зад затворени врати Борисов подкрепи текст, в който единствено ясно е, че има някаква заплаха за морската сигурност и критична инфраструктура, защото няма мир.

Така КСНС произведе неочакван политически резултат. По въпроса, по който Радев и правителството останаха изолирани от почти всички парламентарни сили, ГЕРБ им осигури единствената значима подкрепа. И това съвпадение идва в момент, в който „Прогресивна България“ ще има нужда от гласове извън собственото си мнозинство в парламента за предстоящия избор на членове на Висшия съдебен съвет.

КСНС трябваше да даде отговор как България ще реагира на новите рискове в Черно море. Два атакувани кораба се оказаха недостатъчни за ясна българска позиция.

Какво трябва да се случи в Черно море, за да приключи Румен Радев с хипотезите?