Руслан Трад: Логиката на мотива сочи към Русия

ДВ: Премиерът Радев каза вчера, че нападението срещу два кораба в българската икономическа зона в Черно море „едва ли е най-сериозният инцидент“. Така ли е?

Руслан Трад: Тук промените са няколко. За първи път търговски кораб потъва в българската изключителна икономическа зона, а ударът е бил най-вероятно координиран и в него са използвани едновременно въздушни и морски безпилотни апарати. Това изисква планиране, разузнаване на маршрута и логистика за изстрелване далеч от брега. Нападението е станало около три часа през нощта, на 70-80 морски мили от брега, т.е. далеч от всяко наблюдение на сушата. Екипажът на ABLE е оцелял донякъде по случайност, защото по това време в района е имало български ферибот. Ако този кораб не е бил там, броят на загиналите можеше да е много по-висок.

Следователно инцидентът е сериозен не толкова по броя на жертвите, колкото като прецедент. Той показва, че морското пространство на държава от НАТО може да бъде използвано за удари без предупреждение и без никой да бъде изправен пред последствия. Фактът, че членовете на екипажът на ALFA WATAN все още се издирват, допълва тази тежест. Едно от най-лошите послания е, че явно черноморският фронт се разраства и вече не бива да се гледа само към Балтика като възможност за ескалация и агресивни действия.

ДВ: Украинският президент Зеленски заяви, че всичко е обсъдено и уточнено с българските власти и става дума за руска атака. Защо българското правителство не казва нищо, включително не дава индикации, че е воден разговор с украинската страна?

Зеленски заяви, че „целият обем от данни е уточнен с българската страна“, че украинските военноморски сили са се свързали с колегите си в България и че е установено, че това е руска комбинирана атака с морски и въздушни дронове. Той добави, че Украйна не е провеждала операции в този район. Формулировката говори за контакт между флотове, а не за потвърдено от България заключение. Контактът между военноморски щабове е рутинен канал и не означава, че София е приела украинската оценка. Както виждаме, няма нито българско потвърждение, нито опровержение на тази версия, така че фактическият статус на разговора е неясен. Трябва да се каже, че българските институции нямат опит с атрибуция на морски дронове в собствена зона. Когато системата не е сигурна, най-безопасната институционална реакция е да не казва нищо, докато не е сигурна. Това е предпазливост, но тук е и политически избор.

ДВ: Един от оцелелите моряци от кораба ABLE казва, че предполага, че плавателният съд е бил ударен от Русия, защото е превозвал украински товар. Украинският президент Зеленски също обвини Москва. Има ли други индикации за това, че Русия е отговорна за нападенията над двата кораба?

Към момента няма публично доказателство, което да решава този въпрос. Съществуват обаче индикатори с различна тежест. Показанията на оцелял моряк, че според него е използвана дълбочинна бомба и че причината е украинският товар, са предположение на очевидец, а не данни.

Логиката на мотива обаче сочи към Русия, защото тя е държавата, която системно заплашва корабоплаването към украинските пристанища. Срещу това стои, че никой не е поел отговорност, че корабите са сухотоварни, а не петролни танкери, и че един от тях е плавал от Египет към Сулина в Румъния, като товарът му не е установен. Профилът на оръжието е решаващ. Остатъците от дронове, радиочестотите, навигационният модул и посоката на изстрелване обикновено показват производителя и типа. Докато такива данни не излязат, най-коректната формулировка е „вероятна, но недоказана руска отговорност“, без да се изключва друга версия.

ДВ: Съвсем наскоро България заяви, че няма да участва в антидрон защитата на НАТО. В контекста на политическата ситуация в България, какви индикации дава реакцията на правителството към партньорите на България – в НАТО и в ЕС?

Двете неща не бива да се смесват и това не беше обяснено правилно от администрацията. Отказът от инициативата беше аргументиран с дублиране с проект по линия на ЕС и с ограничен бюджет. Но инцидентът е в море, в близост до брега. Наземните противодронови системи, които са предмет на подобни програми, нямаше да го предотвратят. Това, което липсва, е морската осведоменост: радарно и сензорно покритие, патрулни платформи, способност за засичане на малки надводни и подводни апарати.

Партньорите ще гледат именно това. Не става дума за политическа лоялност, а за способности. Въпросът към София е какво реално може да види и да защити в собствената си зона и колко бързо може да поиска и приеме помощ. Първият показател ще бъде дали България ще потърси съюзническо присъствие в района, ще засили сътрудничеството с Румъния и Турция и ще представи ясен план за морско наблюдение, а не само дали ще промени решението си за конкретната инициатива.

ДВ: Как ще повлияят тези два случая – в българската икономическа зона и по-рано в близост до Румъния, на ситуацията със сигурността в Черно море?

Най-вече ще премахнат илюзията, че западната част на морето е зона, защитена от разстоянието си до фронта. Румъния и България са държави от НАТО, а техните икономически зони лежат на маршрутите към Констанца, Варна и Бургас. Това ще увеличи натиска за по-плътно наблюдение на морето, противоминни способности, координация между бреговите охрани и обмен на разузнавателна информация между съюзниците.

Не бива да се очаква пряка военна реакция. Изключителната икономическа зона не е суверенна територия, а ударът е по чуждестранни търговски кораби, така че член 5 не се задейства автоматично. Това Русия го знае добре. Реалният ефект ще е втвърдяване на режима на корабоплаване: по-строги препоръки за маршрути, по-високи застрахователни премии и по-трудно наемане на екипажи. Може да се очакват и икономически последици върху местните бизнеси – представете си какво въздействие ще има върху рибари например, ако трябва да се прибират постоянно по пристанищата заради опасения от нови атаки. Това е търсен ефект на подобни атаки.

ДВ: И при румънския, и при българския случай става дума за турски кораб или турски екипаж. Има ли индикации за някаква реакция от страна на Анкара и каква тежест би имало това, ако Турция реши да предприеме някакви действия?

Фактите са, че 11 от 18-те моряци на ABLE са турци и че турските медии описват и двата кораба в българския случай като собственост на турци. Тонът на Анкара не може да се предвиди само по националността на екипажа – той зависи от това дали има загинали турски граждани и дали ударът изглежда умишлен.

Турция има няколко лоста: контрол над проливите по Конвенцията от Монтрьо, най-големия флот в Черно море и ролята на посредник между Москва и Киев. Същевременно е силно обвързана с Русия в търговията, енергетиката и туризма, така че едностранен военен ход е малко вероятен. По-реалистично е усилена дипломация, координация с Букурещ и София и натиск за безопасност на корабоплаването, вероятно в рамките на съществуващото тристранно сътрудничество за противоминна дейност. Ако се окаже, че турски граждани са загинали при целенасочена атака, тонът на Анкара може да стане много по-твърд.

Автор: Мина Киркова