20 години болни „фантоми“: Колко милиарда евро потънаха в черната дупка на НЗОК?

Текущите разследвания на ГДБОП и Прокуратурата за мащабни схеми с фиктивни операции и „кухи“ пациенти в големи болници в страната предизвикаха вълна от обществено възмущение. За мнозина това изглежда като нов пик на наглостта в родното здравеопазване. Истината обаче е много по-цинична: този дефект е заложен в ДНК-то на системата още преди две десетилетия.

Още в периода 2005 – 2006 г., когато Здравната каса все още прохождаше в сегашния си модел, започнаха да изтичат първите скандални сигнали. Тогава, в ерата на хартиените папки и липсата на каквато и да е свързаност, единични граждани случайно откриваха абсурдни факти в досиетата си. Историите бяха като от абсурдна комедия: хора, които никога не са чупили крайник, се водеха с гипсирани крака; здрави мъже се оказваха „оперирани“ от херния на хартия, докато са били на почивка, а майки разбираха, че децата им са „лежали“ седмици наред в отделения за тежки белодробни инфекции, докато всъщност са посещавали детска градина.

Тогава тези случаи бяха замитани под килима като „технически грешки“ или „единични пропуски“. Днес знаем, че това е било началото на най-печелившия незаконен бизнес в държавата.

Ерата на „пациентите фантоми“

Преди 15 години, около 2010–2011 г., терминът „пациенти фантоми“ официално влезе в речника на институциите. Тогава мащабни одити в болници в Девин, Котел и редица частни клиники за първи път разкриха индустриалния мащаб на измамата. Схемата винаги е била проста: болниците имат нужда от пари, Касата плаща само за „свършена работа“ (клинични пътеки), следователно – работата се измисля. Лични данни се преписваха от стари прегледи, купуваха се списъци, а хората дори не подозираха, че за системата те са тежко болни.

През 2021 г. скандалът стигна и до върховете на държавната медицина с разкритията в елитната болница „Лозенец“, където десетки граждани се оказаха фиктивно хоспитализирани за скъпи и сложни сърдечно-съдови процедури.

Голямото гадаене: Колко милиарда евро изтекоха?

Ако днес – благодарение на засичането на данни между НАП и НЗОК – виждаме как пациенти по документи се оказват в казината, или чрез приложението „еЗдраве“ граждани хващат измамите в реално време, остава най-страшният въпрос: Какво се случваше през изминалите 20 години?

Когато нямаше дигитално проследяване, софтуерни засечки и мобилни известия, контролът на НЗОК се свеждаше до това контрольори да броят физически леглата в болниците – мисия, обречена на неуспех.

Днес експертите могат само да гадаят за размера на щетата, но математиката на безконтролността е безмилостна:

Бюджетът на НЗОК за болнична помощ растеше главоломно всяка година – от под 500 милиона евро в началото до над 1.8 – 2 милиарда евро годишно в наши дни.
Ако приемем консервативните оценки на браншови експерти, че между 10% и 15% от всички отчетени хоспитализации през годините са били „кухи“ или изкуствено раздути, излиза, че в черната дупка на фиктивното лечение са потънали между 150 и 250 милиона евро годишно.
За период от 20 години общата сума без съмнение надхвърля няколко милиарда евро – пари на данъкоплатците, които не отидоха нито за по-високи заплати на медицинските сестри, нито за модерна апаратура или детски болници, а в нечии частни джобове.

Дигиталното възмездие?

Това, което се промени днес, не е моралът на нарушителите, а технологиите. Въвеждането на електронното здравеопазване най-накрая даде в ръцете на гражданите оръжие. Над 1700 светкавични сигнала за фалшиви прегледи и хоспитализации бяха подадени от обикновени хора само за броени месеци чрез телефоните им.

Но докато държавата показно арестува лекари и управители на болници днес, остава горчивият вкус. Системата бе оставена да кърви финансово в продължение на две десетилетия, а „пациентите фантоми“ се превърнаха в най-дълго критата тайна на българския преход. Сега въпросът е дали ще има реални присъди, или просто ще продължим да наблюдаваме поредния епизод от сериала „Източи Касата“.