Сърбия: ще свърши ли Вучич като Милошевич

Събитията от 5 октомври 2000 година остават най-голямата политическа травма за Александър Вучич. Тогава сърбите принуждават автократа Слободан Милошевич да приеме изборната си загуба. По онова време Вучич е негов министър на информацията и отговаря преди всичко за едно нещо – цензурата.

Демократичните промени в Сърбия тогава остават травма за Вучич. Особено днес, когато той може да се озове в същата ситуация като Милошевич. Наскоро Вучич подаде оставка като президент, за да се впусне в предизборната надпреварата за вота на 25 октомври като водещ кандидат на неговата Сръбска прогресивна партия.

„Два пътя пред Сърбия – освобождение или диктатура“

„Тези избори са референдум“, казва политологът Душан Миленкович пред ДВ. „За Сърбия има само два пътя – или освобождение от автократичното управление на Александър Вучич, или десетилетия на репресии и диктатура.“

Най-голямото предизвикателство за Вучич не е демократичната опозиция, а студентите. След мащабните протести срещу корупцията и злоупотребите във властта, започнали в края на 2024 година, сега те излъчиха собствена листа. В нея място намират уважавани професори, активисти и известни личности. Разпокъсаната опозиция дълги години не можеше да създаде каквито и да е трудности за Вучич и властта му. Сега обаче стратегията на студентите очевидно работи – според скорошно проучване те ще получат 44,4% на изборите, а лагерът на Вучич – 41,7%. Повечето опозиционни партии се отказаха от участие и подкрепиха протестното движение.

Други проучвания от близки до властта агенции обаче дават убедителна победа на Вучич. В Сърбия, където доверието в институциите и медиите се е сринало до рекордно ниско ниво, доверието и в социологията е ниско.

Студентската листа обедини недоволните от управлението и опозицията

Бившият сръбски премиер Зоран Живкович също определя предстоящите избори като референдум. През 2000 година Живкович бе част от победителите срещу Милошевич, а през 2003 година пое поста на премиера Зоран Джинджич, след като той бе убит при атентат. „Тогава имаше истинска и добре организирана опозиция“, казва Живкович пред ДВ. „За съжаление, днес опозиционерите в Сърбия изглеждат като динозаври – или ги няма, или са се продали на режима. При всички положения не допринасят за това Сърбия отново да стане държава на честността и правото.“

Недоволството от опозицията насочи подкрепа към студентското движение. На Вучич, който се опитва да навигира страната между Европейския съюз (ЕС), Русия и Китай, се приписват налагането на контрол над медиите, разпродаването на природните ресурси и връзки с организираната престъпност.

Протестната вълна отдавна надмина тази през 2000 година. Тогава гражданите протестираха две седмици, а Милошевич призна поражението си, след като армията и части от полицията отказаха да му се подчинят. Неговият властови апарат се разпадна.

Днес обаче Сърбия е различна държава. Тогава страната беше ударена от разпада на Югославия, престъпност, санкции, галопираща инфлация и бомбардировки от силите на НАТО по време на конфликта в Косово. След пети октомври Сърбия и Черна гора, които още бяха една държава, отново бяха приети в ООН. Заплатите и пенсиите започнаха да се изплащат, а голяма част от чуждестранните задължения бяха опростени.

„Вучич винаги се е стремил да отрича всички тези постижения“, казва Душан Миленкович. Днес обаче той се връща обратно към реториката на Милошевич – критиците за него са „чуждестранни бойци“, „терористи“ и „фашисти“. Според Вучич протестите срещу правителството му са „цветна революция“, организирана от Запада. Почти всички телевизии копират тези изказвания.

Каква ще е съдбата на Вучич, ако загуби?

Студентите се дистанцират от традиционните за сръбските избиратели дилеми между Европейския съюз и „православна“ Русия. В техните листи има либерали, националисти, леви и десни, а основните теми са борбата с престъпността и правовата държава. „Още сега те трябва да са готови и да знаят какво ще правят на следващия ден след поемането на властта, седем дни по-късно, един месец по-късно. В рамките на една година всички реформи трябва да бъдат осъществени. След това трябва да се проведат истински демократични избори, на които всеки да представи собствената си програма“, съветва бившият премиер Живкович.

Особено важна е „лустрацията“ – изключването от политиката на всички, които са нарушавали човешките права в миналото. „Тези, които днес са на власт, не бива дори да имат право да се кандидатират дори за управителния съвет на жилищната си кооперация“, смята Живкович.

Студентите водят кампанията си в социалните мрежи и от врата на врата. А как виждат съдбата на Вучич, ако спечелят? Едно видео разкрива това: в него Вучич стои самотен, а в следващия кадър мъж мие пода на затвор.

Но пътят дотам е дълъг. Опозицията се опасява от манипулация на изборите, дори насилие, на каквото протестиращите станаха жертва и по време на демонстрациите. Йово Бакич, който е професор по социология в Белград и част от кандидатите в студентската листа, казва, че е убеден в победата. А също и че Вучич няма да признае поражението – точно както някога Милошевич. Но студентите имат план и при такъв развой на нещата, каза Бакич пред списанието „Време“. Какъв – не мога да разкрия.“

Опозицията се готви за часовете след изборите – броенето на гласовете и отчитането на резултатите. Едно е сигурно – Сърбия ще преживее най-непредсказуемите избори от 2000 година насам.

Източник: www.dw.com