Как Гърция постигна изумителен икономически възход

След пика на кризата с държавния дълг през 2015 година Гърция постигна изумителен икономически възход. Това се случи благодарение на множество трудни реформи: гърците намалиха пенсиите, удължиха работното време, преструктурираха администрацията и продадоха държавна инфраструктура на частни компании, включително чуждестранни. Всичко това обаче не стана автоматично: в началото в Атина редовно горяха барикади, а стотици хиляди протестираха срещу безпощадните мерки за строги икономии, наложени от международните кредитори. Тогава едва ли някой е очаквал, че само за няколко години страната ще настигне икономическите лидери на Европа, пише в обширна публикация по темата германският вестник „Ди Цайт“.

След Ковид пандемията икономиката на Гърция неизменно расте с по-бързи темпове от средното за еврозоната. Така например през миналата година тя отбеляза ръст от 2,1%. Страната също така драстично намали безработицата: ако по време на кризата над една четвърт от населението в трудоспособна възраст беше без работа, сега този показател е спаднал до под осем процента.

Оръжие срещу популизма

Преди десет години Министерството на икономиката и финансите в Атина наложи на строги икономии: държавните служители бяха принудени да прилагат реформи, изискани от страната от международните кредитори, начело с Германия. Сега министерството се ръководи от Кириакос Пиеракакис, който не желае да дава непоискани съвети на германците, но все пак казва, че най-добрият отговор на популизма са реформите. А това е урок, научен в Гърция: правителството трябва да покаже на гражданите, че реформите водят до осезаеми подобрения в ежедневието им, казва той пред „Ди Цайт“.

В края на миналата година Пиеракакис беше избран за председател на Еврогрупата – базирания в Брюксел орган, в който финансовите министри от валутния съюз координират политиките си. В разгара на кризата беше немислимо грък да заеме този пост. 43-годишният политик е смятан за изключителен талант и човек, който решително се справя с проблемите. Така например след назначаването му за министър на цифровото управление през 2019 той бързо създаде единен онлайн портал за държавни услуги в Гърция – gov.gr, чрез който гражданите имат достъп до над 2500 услуги. Така например те могат електронно да уреждат формалности, свързани с раждане, брак, развод или смърт, да кандидатстват за шофьорски книжки или да стартират собствен бизнес. И същевременно да си върнат така доверието в държавната администрация, допълва германското издание.

„Дигитализацията изигра ключова роля за подобряване на начина, по който гражданите взаимодействат с държавата. Но тя също така ни помогна да генерираме по-високи данъчни приходи и да стабилизираме бюджета си“, казва Пиеракакис. Сега компаниите в страната се отчитат по електронен път пред данъчните власти, което означава, че последните вече не трябва да разчитат единствено на проверки. В резултат на това укриването на данъци, което в продължение на десетилетия беше най-големият проблем пред гръцкия държавен бюджет, стана много по-трудно. Благодарение на това и заедно с мерките за строги икономии и икономическия растеж Гърция започна да събира повече средства, отколкото харчи. Правителството вече може да погасява заеми предсрочно и да намалява дълговото си бреме, което си остава сред най-високите в Европа – над 140% от БВП, припомня „Ди Цайт“.

На въпрос дали е била права „Тройката“ – групата наблюдатели, съставена от Международния валутен фонд (МВФ), Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ), която наложи на страната строга програма за реформи – гръцкият финансов министър казва: „Трябваше да вземем много трудни решения, но те дадоха резултат и ни поставиха в положението, в което се намираме днес.“

Днес гърците отново могат да инвестират средства в инфраструктура, подкрепяща най-важния им икономически сектор – туризма. Например строящата се нова магистрала, която трябва да намали наполовина времето за пътуване от международното летище на Атина до западното крайбрежие на Пелопонес. Туристическият сектор формира малко под една четвърт от БВП, ако се отчитат и косвените ефекти. От 2010 г. насам броят на чуждестранните туристи се е увеличил повече от два пъти – от 15 милиона на близо 38 милиона, се посочва по-нататък в публикацията.

Правителството насърчава този подем, като привлича заможни инвеститори чрез данъчни облекчения. Не всички в Гърция обаче са доволни от това. Синдикатите и опозицията например питат какво печелят обикновените хора от наплива на туристи. Един от възможните отговори е, че този бум създава множество работни места.

Въпреки успехите обаче, обществената подкрепа за правителството на консервативния министър-председател Кириакос Мицотакис намалява. Идната пролет в страната ще се проведат парламентарни избори, а на политическата сцена внезапно се завръща бившият играч Алексис Ципрас, който беше министър-председател в периода 2015–2019 – в разгара на кризата. Той основа нова партия, която в момента е на второ място в социологическите проучвания.

„Сред населението цари огромно недоволство“, казва Паусаня Папагеоргиу, която беше част от предишното правителство на Ципрас. „Вместо да облекчи хората по време на енергийната криза, правителството погасява предсрочно дългове, въпреки че лихвените проценти по тях са много ниски. С тази политика властта насърчава едностранчив подем в сектора на недвижимите имоти, от който печелят най-вече заможните“, отбелязва тя.

Повечето хора в Гърция днес са принудени да плащат по-високи наеми или вече не могат да си позволят покупка на жилище, тъй като цените на имотите стремглаво растат. Различията между отделните социални класи в Гърция наистина остават огромни – реалност, която се вижда ясно в страната днес, десетина години след дълговата криза, се казва още в публикацията на „Ди Цайт“.