Сирените като тест за паметта на градовете

Вой на сирена над града трае само няколко минути, но в него е събрана цяла система от решения. Той трябва да бъде разпознат, правилно разтълкуван и последван от действие. Затова тестът на сирените не е само техническа проверка. Той е проверка дали градовете помнят как се реагира, когато обичайният ритъм бъде прекъснат.

Сирените бяха задействани в София, Бургас, Варна, Кърджали, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, Враца и Стара Загора. Обхванати бяха още общини от областите Видин, Перник и Ямбол, населените места в 30-километровата зона около АЕЦ „Козлодуй“ и локални системи, интегрирани към Националната система за ранно предупреждение и оповестяване. Сигналите бяха съпътствани от гласова информация.

МВР определи тренировката като проверка на техническото състояние на системата и обучение на населението за разпознаване на сигналите. Паралелно ведомството обяви и тест на BG-ALERT – системата, която изпраща предупреждения до мобилни устройства в засегнат район.

Не всеки вой означава едно и също

Националният сигнал за тревога е непрекъснат триминутен вой с резки промени на честотата между 700 и 1000 херца през осем секунди. Националният сигнал за край на тревогата е по-нисък и равен звук с продължителност две минути и честота 450 херца.

Отделно съществуват сигналите „Въздушна опасност“ и „Отбой от въздушна опасност“. Първият продължава три минути и се отличава с плавно изменение на звука през 15 секунди, в диапазона от 100 до 450 херца. Вторият е двуминутен непрекъснат звук с честота 450 херца. Сигналът за въздушна опасност се излъчва на територията на цялата страна при необходимост, както и ежегодно на 2 юни по време на сирените в памет на Христо Ботев и загиналите за свободата на България.

Какво се прави при реална опасност

При истински сигнал сирената сама по себе си не дава всички подробности. Тя казва, че трябва да бъде потърсена допълнителна информация. МВР препоръчва гражданите да следят съобщенията по радиото, телевизията, местните радиовъзли и мобилните предупреждения, а след това да изпълняват конкретните указания на органите на властта и спасителните екипи.

Това е важно, защото едно и също предупреждение може да бъде свързано с различни действия според опасността. При промишлена авария указанията може да са за затваряне и уплътняване на прозорци, врати и отдушници. При радиационна авария се следват специални инструкции за укриване, ограничаване на достъпа на външен въздух, евакуация или приемане на защитни мерки. Няма универсална реакция, която да замени официалното съобщение.

При тест гражданите не трябва да предприемат евакуация или да се укриват. При реална опасност обаче най-рисковата реакция е да се действа по слухове – да се тръгне хаотично с автомобил, да се разпространява непотвърдена информация или да се пренебрегне гласовото съобщение след сирената.

Паметта започва от разпознаването

Националната система се проверява два пъти годишно – в първия работен ден на април и октомври. Причината не е само да се установи дали устройствата работят. Нужно е хората да свикнат с разликата между тревога и край на тревогата, да знаят откъде ще получат указания и да разбират, че обхватът не е еднакъв за всички населени места.

Сирената е най-старият елемент от тази памет, но не е единственият. Радиото, телевизията, местните системи и BG-ALERT превръщат звука в съобщение. А смисълът на всяка проверка е прост: когато сигналът вече не е учебен, човек да не губи време да пита какво означава.

Източници: БТА