Електронната следа на отпадъците започва, но не е пълна

Отпадъкът вече не би трябвало да изчезва между товарителницата, границата и площадката за третиране. От 21 май 2026 г. Европейският съюз въведе DIWASS – обща електронна система за подаване и обмен на документи при трансграничен превоз на отпадъци. Чрез нея компетентните органи и операторите трябва да виждат по-ясно кой изпраща товара, кой го приема, какъв е отпадъкът и какво третиране е предвидено.

Тук обаче има важна уговорка. Не всички превози минават незабавно и изцяло в електронен режим. За опасни, смесени и други отпадъци, които подлежат на предварително уведомяване и съгласие, DIWASS е задължителен. При зеленосписъчните неопасни отпадъци, предназначени за оползотворяване, хартиената процедура остава допустима до 31 декември 2026 г., а задължителното използване на системата за тях започва от 1 януари 2027 г. Това е разликата между политическото послание за „изцяло цифров контрол“ и реалния преходен режим.

Какво влиза в България

Публичната картина за движението на отпадъците през България не е пълна. Ежедневният бюлетин на Министерството на околната среда и водите за постъпилите количества е преустановен от 1 януари 2025 г. след присъединяването на страната към Шенгенското пространство. Това означава, че няма единен публичен ежедневен поток, от който да се види в реално време какво влиза и какво излиза от България.

Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна дава частичен, но конкретен пример за структурата на вноса. При извършените през 2025 г. планови и извънредни проверки най-голям дял са имали модифицираните горими битови отпадъци и оловните отпадъци. Проверявани са още превози на алуминиева скрап, масло за технически цели и пластмасови отпадъци. За част от тези потоци са били представени решения за нотификация и документи за движение, а други са попадали в зеления списък.

Нарушението често започва преди границата

През 2025 г. МОСВ е установило случаи, при които отпадъци от опаковки са транспортирани от превозвачи без необходимите разрешителни или регистрационни документи, въпреки че крайните инсталации са имали валидни разрешения за третиране. Министерството посочва и случаи, при които превозът е организиран чрез посредници или електронни платформи, а превозвачът не е разполагал с пълна информация за характера на товара.

Това е съществено ограничение пред дигиталната следа. Електронният формуляр може да покаже несъответствие между изпращач, превозвач, вид отпадък и получател, но не може сам да установи дали товарът действително отговаря на описанието му. За това са нужни физическа проверка, проби, документи и контрол на площадката.

Именно така трябва да се четат данните за 195-те съвместни проверки на РИОСВ и МВР, проведени от 30 юни до 10 юли 2026 г. Те са обхванали площадки за черни и цветни метали, разкомплектоване на автомобили, третиране на отпадъци и обекти с информация за нерегламентирана дейност. Резултатът е 19 акта и 88 задължителни предписания. Най-често са установявани работа без разрешителен документ, нерегламентирано съхраняване, третиране и депониране. Данните са показателни за контрола върху отпадъците като цяло, но не доказват сами по себе си ефект от DIWASS върху трансграничните превози.

Следата става цифрова, контролът остава човешки

Европейската комисия очаква DIWASS да съкрати административните процедури, да даде незабавен достъп до данните за пратките и да улесни откриването на незаконен трафик. „Напълно функциониращата цифрова система в целия ЕС ще помогне на Европа да поеме контрола върху собствените си ресурсни потоци“, заяви комисарят по околната среда Джесика Росуол.

Дали това ще се случи в България ще зависи не само от софтуера, а от това дали данните ще се използват за насочване на проверки към рискови превози и оператори. Следващият важен срок е 21 ноември 2026 г., когато влиза в сила забраната за износ на пластмасови отпадъци от ЕС към държави извън ОИСР. От 21 май 2027 г. ще започнат да се прилагат и новите правила за износ на отпадъци към трети държави.

Електронната следа може да затвори една от старите пролуки – липсата на обща, достъпна и навременна информация. Но тя няма да превърне отпадъка в прозрачен обект сама по себе си. Докато данните за вноса и износа не бъдат публично съпоставими, а проверките на терен останат решаващи, цифровизацията ще бъде по-скоро нов инструмент за контрол, отколкото доказателство, че контролът вече работи.

Източници: environment.ec.europa.eu, moew.government.bg, riosv-varna.bg