Илиян Василев: Румен Радев удари ново дъно

Радев удари ново дъно.

Разбирам, че има симпатии към Кремъл. Разбирам и политическата му линия – повече натиск върху Украйна, повече отстъпки към Москва, повече вербална „дипломация“ с Кремъл, докато не смее да промълви и дума към Путин.

Но не разбирам как използва позицията си начело на държавата, за да лобира толкова примитивно руските тези и да ги представя като български национален интерес.

Вчера на Euronews Defence and Space Summit той не просто предупреди за руския ядрен риск, че Европа трябва да клекне пред Русия – такива са фабричните му настройки. Постави руската ядрена заплаха в основата на аргумента си срещу продължаващата европейска подкрепа за Украйна и призова за промяна на подхода към Москва. Докато Русия брутално атакува Украйна и Путин отказва всякакво движение към мир, включително енергийно примирие, след като германския външен министър направи среща с Лавров, именно за да докаже на всички, че няма смисъл от подобни срещи, Радев, като в някакъв спиритичен транс повтаря – трябва да държим каналите отворени към Москва.

И тогава се питам – защо не отиде, защо не вземе инициативата, да посети Москва, да говори с Путин. И отговорът е защото няма да може да понесе последствията на краха на срещата си с реалността и най-вече на публичния израз.

Това е точно моментът, в който руската ядрена заплаха трябва да бъде обезсилена като инструмент за политически шантаж, а не да бъде превръщана в аргумент за европейско отстъпление.

Още повече че на същия форум генералният секретар на НАТО Марк Рюте каза нещо съвсем различно – няма непосредствена заплаха за територията на НАТО и Алиансът няма да се поддава на ядрените заплахи на Москва.

Радев обаче прави точно обратното.

Той усилва опорната точка на Кремъл, че ако Европа продължи да помага на Украйна, следва ядрена катастрофа.

И това не е единствената руска опорна точка, която започва да се появява в неговото говорене. В публичното пространство вече се наслагва и злокобното внушение за предстоящата „тежка зима“ за Украйна, докато Русия системно атакува украинската енергийна инфраструктура. Само вчера руските удари предизвикаха нови прекъсвания на електрозахранването в Киев.

И всичко това се представя в някакъв немислим пик на политическа перверзност едновременно като:

а/ защита на българския национален интерес;

б/ грижа за украинците;

в/ някаква особена, почти месианска дипломация на мира.

А ефектът е точно обратният – политическите тези на Кремъл получават допълнителна трибуна от премиера на държава от ЕС и НАТО.

За голямо съжаление трябва да признаем и нещо друго.

Борисов все пак поддържаше някакво приличие и баланс в отношенията си с Москва. Можеше да бъде двусмислен, можеше да лавира, но разбираше ограниченията на българското членство в ЕС и НАТО.

При Радев подобни вътрешни спирачки няма.

Преди имаше двойно говорене – едно на Запад, друго у нас.

Сега е ясно, че остана само вътрешната прокремълската версия.

И тук за мен е по-големият въпрос.

Не се страхувам толкова от Гълъб Доневци и от поредния министър.

Страхувам се от хората, които формират стратегическия мироглед на президента.

От Иво Христовци и от влиянието на този тип мислене върху Радев.

Нещо като гуру и ученик.

Виждате и самата промяна.

От човек, който внимателно пазеше определено приличие и оставяше врата за различни интерпретации, Радев постепенно се превърна в политик, който все по-открито говори през руската геополитическа рамка.

Русия няма нужда от агентурна мрежа, ако нейните тези могат да бъдат произнасяни от най-високото ниво на една държава член на ЕС и НАТО.

И затова въпросът вече не е само какво мисли Радев.

Въпросът е каква България ще остави след себе си тази политика.

На 25 октомври българите ще направят своя избор. Андрей Гюров и Георги Кандев са официално регистрираната кандидат-президентска двойка за изборите.

За мен залогът е прост – България да остане в европейската и евроатлантическата си орбита и да не бъде превърната в държава от сивата зона между Европа и Кремъл.

Обръщам се към всеки, който през годините е гласувал за демократични сили, за проевропейския избор на България.

Стигнахме Рубикон – просто няма място за колебания – Радев е екзестенциална заплаха за България. Дори по-голяма от Виденов – просто най-голямата за целия преход, защото има власт и има мания за възложена Мисия.

Той представлява повече Русия, отколкото България в Европа.