Диана Дамянова: Много, много PR се вихри

Не знам защо съм си внушила, че разбирам от тези работи, но в главата ми бушуват мисли по отношение на провежданите в страната PR операции и си позволявам да ги споделя.

1. Много е готино, дето партията – ръководителка и ръководеното от нея правителство успя да си „купи” свои предани пропагандатори.

Проблемът е, че много им личи. О

Не прилича на журналистика , а съвсем си прилича на венцехвалене.

То, те ще си платят за това венцехвалене в малко по-дългосрочен план, ама ако сега им се плаща добре, то какво значение има дългосрочният план.

Иначе цялата стратегия на комуникациите на управляващите е сбъркана, водещи министри са оставени да се излагат като кифладжии, коленопреклонното уважение от депутатите на ПБ към управляващите на ПБ буди повече от снизходителна усмивка – направо съжаление.

Да, знам. Внезапно нагазиха в дълбоките води, уж много се канеха, но с това да бъдем малко по-скромни, малко по-обективни, малко по-критични към себе си самите – ето с това не се справят.

А то, извинете ме, но е някак „солта” на самоуважението и на това и другите да те уважават.

Ама коя ли пък съм аз, че да се правя, че ги разбирам тези работи.

2. Кампанията на фаворитите в състезанието /и според мен крайни победители/ е, как да кажа, твърде много… кампания.

Малко ежедневни действия, по-малко говорене, по-малко „непринудени срещи с населението” и въобще повечко скромност няма никак да навредят на тази кампания.

Защото този народ е твърде чувствителен към кампаниите и никак не ги обича.

Или по-точно обича ежедневието му да е като кампания, а кампаниите да са по-скромни, ако ме разбирате.

И направо поведение от типа „твърде много имам работа като президент, за да мога да се отдам на президентска кампания” би донесло много повече на фаворитите.

И, разбира се – ако могат да го добутат до вицепрезидентски дебат, ей за този мач веднага ще си купя билет.

3. Кампанията на обявените за втори /доста вероятно е и да бъдат такива/ очевидно ще се състои в смяна на обслужващите PR, докато дойде последният PR ден, т.н. видов ден.

Те или не знаят, и няма кой да ги научи, че има само едно нещо, което е по-лошо /ама много по-лошо/ от лошата кампания, и то е по средата да я замениш с друга, дори и да не е по-лоша.

Но са толкова омотани в своите арт послания и визия, толкова зашеметени от чара на своя вицекандидат, който, впрочем, няма никакъв чар, че им се вижда някак мило това вицекандидатът да влиза при „случайно” събрани граждани /случайно филмирано/ и да вика:

„Здравейте, аз съм Кандев и ще седна тук в средата, че да можете всички да ме виждате.”

Ох, мила, мила милост.

Ами всички го виждаме… за съжаление.

А наличието на огромен говорителски щаб, законспириран като анализатори, който да обявява този избор за единствено геополитически, на присъдружна социологическа агенция, която да ги напомпва, и други подобни атрибути не само не носят полза, но нанасят и вреда, при това сериозна.

И въобще тази политическа шизофрения тип „ние ненавиждаме Борисов, но вярваме, че хората на същия ще гласуват за нас”, съпроводена с нелепи изявления от типа „българите от чужбина” ще гласуват масово за нас, което, извинете, ама дразни българите от България, и въобще, как да кажа: когато нямаш какво да кажеш, казваш много неща, които не бива да казваш. Разбирате ли ме?

4. Обявените за трети, дето може и да се окажат втори, стартират късно. Аз не познавам полето, на което те играят, но поне там има стил. Правят си това, което органично им отива /не че аз го харесвам и приемам, напротив/ и ще си съберат своето, пък ако флуктуационните движения в средите на избирателите на Борисов, дето щели /според Гюров/ да гласуват за Гюров, ама всъщност се колебаят дали да не гласуват за Костадинов, та именно тези са движенията, които ще определят кой ще да е втори.

5. Бедни ми, бедни Христанов! Ти си приличен човек /беше/ и ако спреш да се обявяваш за нещотото на народа, ако проявиш малко повече скромност и благоприличие, сигурно ще придобиеш по-добър резултат от нула и нещо.

6. Моят фаворит – Чикагото /който и да е този човек с трънения венец/. Не съм го слушала, но съм го виждала, не знам какво изповядва, ако въобще изповядва нещо, но, както се казва по български, много ме кефи. Не че заради него ще се помръдна да отида където и да било за каквото и да било, но си ме кефи.

7. И Кики, който благодари на своята възлюбена, а Асен му правеше компания, за туй, дето е организирала мощите, костите или каквото е там на Самуил да се приберат в родината.

Символите са важни и е добре това със Самуил, каквато и да му е цената. Много хора, едва ли сред тях е възлюбената, но много хора в последните години имат прикосновение към това дело – успешно или не.

Но Кики е добре да знае, че е редно първо Отечеството, после „мила ми Венето”.

8. И накрая – акцията тип „Иванчева” вади око.

Дано поне арестуваният да е верният човек, че иначе ще е много, ама много, ама много…