Показните убийства – а държавата просто не успява да ги обясни

България има висока разкриваемост на убийствата. И това е така, ако гледаме официалната статистика, защото тя все пак се води официална и е критерий за работата на МВР. През 2024-а се отчитат 56 умишлени убийства, като само едно остава с неизвестен извършител. През 2025 г. извършените умишлени убийства са 72, от които 61 са разкрити. Процентите изглеждат добре – но дали това е разказ за цялата история.

Защото има убийства и убийства. (как звучи само)

Има престъпления, при които извършителят е установен сравнително бързо, и има други – показни, професионално подготвени, често с предполагаем поръчител – при които годините минават, а отговорът така и не идва.

С днешна дата – 30 септември 2026 г., към тази поредица беше добавено ново име – на пловдивския бизнесмен Илиян Филипов. Той беше убит при стрелба в Пловдив. МВР и прокуратурата потвърдиха случая и започна разследване за умишлено убийство. Към момента няма публично установен извършител, а версиите се проверяват. Това е престъпление от буквално днес и би било неправилно още сега да го определяме като „неразкрито“. Но то неизбежно поставя въпроса дали няма да се превърне в следващото показно убийство, което държавата ще разследва с години.

Защото примери вече има.

Алексей Петров беше застрелян през август 2023 г. на Витоша. Бившата барета, бизнесмен и бивш съветник в ДАНС беше убит с огнестрелно оръжие, а разследването така и не доведе до публично установен извършител и поръчител. Три години по-късно обществото все още не знае кой е стрелял и най-вече – кой е поръчал убийството.

Красимир Каменов-Къро беше убит в Кейптаун през май 2023 г. заедно със съпругата си. Южноафриканските власти разследват четворното убийство, но публично установени извършители и поръчители няма. Българското име в този случай е особено важно, защото Къро беше една от знаковите фигури на криминалния контингент от прехода и беше свързван с редица разследвания за организирана престъпност.

Два месеца след убийството на Къро последва убийството на Алексей Петров. Двете престъпления не могат автоматично да бъдат свързани – и няма публично доказателство, че са част от една операция. Но фактът, че две толкова знакови фигури бяха убити в рамките на няколко месеца, без обществото да получи ясен отговор кой стои зад тези престъпления, сам по себе си е достатъчно сериозен.

След това дойде Мартин Божанов-Нотариуса.

На 31 януари 2024 г. Божанов беше застрелян в София. По данни на МВР това беше единственото от 56-те умишлени убийства през 2024 г., при което извършителят остана неизвестен. Но „Нотариуса“ не е просто криминален сюжет. Около името му излязоха данни и твърдения за влияние върху магистрати, специален клуб и контакти в съдебната система. Така убийството се превърна в част от много по-голям въпрос:

има ли в България мрежи, които могат да действат достатъчно професионално, за да убиват публични фигури, без да бъдат разкрити?

И тук официалната статистика започва да… изглежда недостатъчна или по-скоро мълчи.

Защото 96% разкриваемост на убийствата е впечатляваща цифра, но за кои престъпления? Ако сред неразкритите случаи са именно тези, които обществото възприема като потенциално свързани с организирана престъпност, бизнес интереси и са може би „поръчкови убийства“, въпросът вече не е само колко убийства са разкрити. Въпросът е кои убийства не могат да бъдат разкрити и защо.

В този контекст и случаят „Петрохан“ заслужава внимание, макар да не може да бъде поставян в същата категория. Там разследването и експертизите насочиха към самоубийство при едната група и убийство, последвано от самоубийство, при другата. Спорът около случая обаче показва колко трудно институциите комуникират сложни разследвания, когато около тях има много въпроси и ниско обществено доверие.

А сега имаме ново показно убийство – на Илиян Филипов.

Тепърва ще се разбере дали то ще бъде разкрито. Полицията може да стигне до извършителя за дни, седмици или месеци. Затова няма основание предварително да го поставяме до Петров, Къро и Нотариуса като „неразкрито“.

Но има основание да се зададе въпросът: ще бъде ли това поредното убийство, за което след години ще знаем жертвата, оръжието и мястото, но няма да знаем кой е поръчал смъртта?

Това е големият проблем при знаковите убийства в България. Не е достатъчно да бъде намерен човекът, натиснал спусъка. При поръчковите престъпления истинският отговор е нагоре по веригата – кой е поръчал, кой е посредничил, кой е платил и защо.

Къро. Алексей Петров. Нотариуса. А сега Илиян Филипов. Това вече е списък, който трудно може да бъде обяснен само с отделни криминални истории, а усещането за справедливост ще е… някак с доста горчив привкус.