Кеворк Кеворкян: Левски като фон

Използвал съм неведнъж снимки от събития в Президентството и едва тия дни открих нещо, което ме смути. Различни персони – политически и не само, спокойно са снимани на фона или дори в неподходящо „съжителство“ с някои от най-светлите фигури на Българщината. Не упреквам никого – но, все пак, сме свидетели на една очевидна неловкост.

Ето, Йотова и Гюров разговарят, а зад тях наднича Апостола – и никой не се смущава от това, че в тази композиция той изглежда направо нелепо, сякаш недискретно наднича в нечие интимно пространство.

Ботев се употребява по същия начин: някакъв временен квартирант в политиката е навестил Президентството, и ето го – щрак, Марийка, на портрет – пуйчи се с Поета, дори стои една крачка пред него…

И никой не се сеща, че образите на нашите първенци не е редно да бъдат използвани толкова фриволно – като евтин пълнеж, сякаш са някакви натрапници, та затова великодушно са ги оставили да запълват втория план на кадъра… Не им стигат другите унижения, на които са подлагани, нелепите закачки на разни шилета, ами сега и това. В този случай поне причината е всеизвестна: първото нещо, за което се оглежда всеки фотограф или телевизионен оператор, когато трябва да заснеме най-важните участници в някакво събитие е да ги нагласи на някакъв фон – шкаф с книги, част от картина, каквото и да е, затова – хайде да вървим при портрета на Левски, Ботев също ще свърши работа, важното е актуалните „обекти“ да изглеждат по-прилично… И никакво значение няма, кой се е изтъпанил и окупирал предния план на кадъра и колко несправедливо е това.

Ако си направите труда да се поразровите, с помощта на Гугъл, във фотоархивите на Президентството, ще се убедите, че тази неприлична експлоатация на Образите на безспорните ни Първенци, е трайна практика – и по-вероятно е плод на немарливост или недосетливост, отколкото на някакъв комплекс – е, това вече би било направо непоносимо… Но не бива да забравяме, че пренебрежителното отношение, което демонстрират някои от днешните политически палета към големите фигури от Миналото се дължи и на факта, че те много бързо изритват встрани трезвата преценка за себе си, ако въобще са я имали. В наши дни е изключено български политик да поиска сметка от някой мерзавец, който вилнее с Българската Памет – нейните герои, всички вкупом, отдавна са напълно беззащитни от всевъзможни посегателства. А „простолюдието“ седи и гледа отстрани, дано поне да не е вече изцяло зависимо и от „черното“ любопитство, което се е оказвало пагубно за други общности и народи.

Вече е невъзможно да съществува човек като храбреца подпоручик Артаг Торком – впрочем, арменец по произход, който приканва към дуел знаменития френски писател Пиер Лоти, разгневен от отровните му туркофилски писания по време на Балканската война, засягащи българската чест. Не успява да го победи, но поне оставя едно свидетелство за все още съществуващата воинска доблест. А пък едно от най-известните кафенета в Истанбул носело името на Лоти…

И понеже за някои проблемът, с който ви занимавам, може да изглежда като проява на излишна дребнавост, нека да им кажем, че то така се започва – от дребното към едрото. Най-напред може да се опитаме да откажем разни навлеци от мерака им да се накичват с образите на Първенците ни…

Има и друго. Въпросните снимки, тъй или иначе, намекват за известна разюзданост, която обаче все оправдаваме с някаква недосетливост, а нея пък изобщо не приемаме като недостатък, който ни обижда. Такива сме си, и това ни пречи да не се сещаме навреме за много неща, включително и за въпросите, които задължително трябва да си задаваме. И се питах, дали Левски изобщо е пресмятал какво се случва пред очите му – с нас – и какво още може да се случи…

Но дори и да се е домогнал някак до верните отговори или поне до тези, които е смятал за верни, той едва ли би ги споделил с онова нещо, което нарича „Народе????“… Ние само си въобразяваме, че непрекъснато ни е дундуркал с нужните ни отговори, дори и тогава, когато сме нямали нужните ни въпроси. Трудно е с народ, който няма навик сам да се човърка със собствените си въпроси. И изобщо не допускаме, че и някой друг понякога не е знаел какво да ни каже.

***

Сега за друго, докато все още не сме напуснали „покоите“ на българския президент – от телевизионните репортажи ги познавате доста добре. Знаете и тържествената зала, в която се раздават ордени и други отличия на хора, за които се предполага, че успешно са се постарали да убедят онези, които ги връчват, че заслужават този масраф, този скромен разход на държавно внимание.

Но нерядко оставаме и с подозрението, че държавата просто иска да се отърве от известно количество тенекийки. Това си е сериозен проблем, макар на пръв поглед да не изглежда така. Тенекийките обаче си се трупат, а качествените хора, които ги заслужават, остават все по-малко. И това вече се превръща в бедствие. Може би това е причината, хората, ангажирани с ритуала с тенекийките да изглеждат все по-малко ентусиазирани, в сравнение с колегите им, които извършват ритуала в залата на Централните софийски гробища в Орландовци. Там донейде е по-мрачно, отколкото в Тържествената зала на Президентството, но пък е по-близо до Живота, някак е и по-справедливо: наясно сте или най-малкото сте чували, че понякога награждаваните в Президентството са по-мъртви от истинските мъртъвци в Орландовци – и са мъртви от десетилетия, дори може да се каже, че някои от тях са си и мъртвородени. Разбирате ли изобщо какво ви казвам – това е въпрос към ония, които се разпореждат с тенекийките: „Кога най-сетне ще ви стане ясно, че докато Борис Христов отказва да получи някаква тенекийка, вие нямате право да награждавате нито един писател!“

Какво сте се затикали като улави – да се отъркате в някой, който „гняви“ словото, за да се прави на голям емач, а си е просто един драскач! Първо научете йерархията – истинската, а не фалшивата – измислена от хора, които си въобразяват, че понеже се трудят за загробването изобщо на България, могат да налагат диво и безпросветно ред и в изкуството и културата, доколкото са оцелели. Не се заблуждавайте, че щом не носите каскети сте по-различни от някогашните околийски БКП- инструктори по културата. Каскетите са си с вас и това винаги ще ви личи.

***

И накрая, докато вървим към изхода на Президентството, да ви припомня как си предават властта нашите президенти.

Радев и Плевнелиев се срещнали и разговаряли на фона на картината на Златю Бояджиев „Стадо говеда“ – и репортерите веднага започнаха да се питат, дали има някаква скрита символика в този мизансцен.

Пуснаха и фрагмент от интервю на Жени Марчева, взето преди време от Плевнелиев.

Следва признание на човека, който пет години се правеше на президент:

„Наскоро и с премиера Бойко Борисов седяхме тук и си казахме – добре де – това е народът – и кой го води, накъде го води, добре ли го води – в правилната посока ли го водим, тази картина има своя дълбок смисъл и аз вярвам, че българският народ е мъдър и той усеща, когато посоката е правилна и когато не е”.“

Когато чух тези думи, направо се вбесих от наглостта на Народоведа Плевнелиев – говедата са народа, а пък избраниците му, като Плевнелиев, са неговите пастири. Схващате ли, какво ви казва този човечец: Народът е стадо говеда, а той е неговият пастир!!!

Забравете всичко останало – стига ви само тази отровна фраза, за да сте наясно, какви типове ви „водят“, какво мислят за вас, как всъщност ви презират.

Не е достатъчно само да ги разкарвате от време на време, при някакъв случаен проблясък. А най-после да схванете, какво представляват някои от пастирите ви – какво има в мътните им мозъци, как, всъщност, ви ненавиждат, въпреки че са долазили на гърбовете ви до властта.

Това са безподобни нахалници, след като си позволяват да се изразяват по подобен начин: „Дай да видим, как ще оправим този народец, тези голтаци, тези говедца!“

Непоносимо е това отношение, обаче щом не му обръщате внимание, не очаквайте нищо добро.

Спете спокойно, „говеда“ – така ли ще се влачи Клета България?

Докато търпите и не обръщате внимание на подобни мерзости, нищо добро не ви чака.