Въпросът на тези избори пред България: Русия или Западът

Това вече не е спор кой обича и кой не обича Русия. Това е въпрос какво смята бъдещият президент и върховен главнокомандващ за заплаха за България и как страната ще защитава своята сигурност и мястото си в Европа.

На жителите на Вазовата Бяла черква през 19 век не би им хрумнало да тропнат хоро, докато в препълнения салон на мъжката гимназия се играе “Многострадалната Геновева”. Но граждани на европейска София през 21 век не се съобразяват със спектаклите на Народния театър “Иван Вазов” и играят хора́ като демонстрация на родолюбие, традиционни ценности и национален суверенитет. Така разбират “устойчивата реализация на българската идентичност”, както е представяна неделната проява, която пречи на актьори и зрители с високите децибели.

Тонколоните са евтини, но кресливи. Същият суверенистки саундтрак се чува и от “Дондуков” 1, а в президентската кампания поне пет от общо 28 кандидат-президентски двойки свирят на същите струни. Разликата е само в тоналността.

Агресор ли е Русия

Геополитическото разделение се очертава като една от най-видимите линии на този президентски вот. От едната страна са суверенитетът и „националният интерес“, от другата ЕС, НАТО и подкрепата за Украйна. Първите обвиняват вторите, че обслужват Брюксел, вторите първите – че обслужват Москва.

Геополитика имаше и през 2021 г. – тогава Румен Радев каза в предизборен телевизионен дебат, че Крим „в момента е руски“, а проф. Анастас Герджиков настоя, че е украински. Дали този въпрос отново не трябва да бъде зададен на кандидатите за президент?

Сегашната кампания е доминирана от две различни представи за националния интерес и мястото на България в Европа, а зад тях неизменно наднича по-старата ос – Русия или Западът. Войната в Украйна промени съдържанието на старото разделение „русофили-русофоби“.

Вече не става дума за историческо отношение към Русия, МОЧА, връх Шипка и 3 март, а за съвсем конкретни решения: агресор ли е Русия, трябва ли Украйна да бъде подкрепяна и санкциите да продължат. А още по-важно е къде е мястото на България в новата отбранителна политика на ЕС и как България вижда собствената си сигурност като черноморска държава, когато войната е отсреща, руски дронове навлизат във въздушното пространство, а НАТО укрепва целия си източен фланг.

Коя е заплахата за България

Това вече не е спор кой обича и кой не обича Русия. Това е въпрос какво смята бъдещият президент и върховен главнокомандващ за заплаха за България и как страната ще защитава своята сигурност. НАТО определя Русия като „най-значимата и пряка заплаха“ за съюзниците заради войната срещу Украйна и хибридните ѝ действия – саботажи, кибератаки, дезинформация и политическа намеса, които зачестяват.

Българското общество обаче остава разделено. Изследване на „Отворено общество“ от 2025 г. показва 37% предпочитание към съюз с ЕС и НАТО при хипотетично ново глобално разделение, 11% към Русия и Беларус, а 36% избират „неутралитет“.

Тези 36% са голямата сива зона на президентските избори. За част от тях ще се конкурират настоящият президент и кандидат Илияна Йотова и лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов, представители в кампанията на умерения и радикален вариант за мир по руски образец. Но към тях трябва да се обърне и Андрей Гюров, ако иска да излезе извън електората на “Продължаваме промяната” и “Демократична България”.

Гюров настоява България да бъде предвидим партньор в ЕС и НАТО и да следва общата европейска санкционна политика към Русия. Йотова казва, че войната няма военно решение, настоява за преговори и защитава правото на България да има различна позиция вътре в ЕС. А Костадинов вече открито заявява, че според него България няма място в НАТО.

Лов на избиратели

Мажоритарният характер на президентския вот прави геополитиката особено важна. На първия тур кандидатите се състезават и помежду си за близки избиратели, а на втория трябва да привлекат избирателите на отпадналите. Тогава геополитическите предпочитания “Русия или Западът” могат да се окажат по-силни от партийната принадлежност.

Но президентски избори не се печелят само с послания. Зад кандидатите стоят партийни структури, които трябва да произведат гласове. Най-голямата и организирана от тях доскоро беше ГЕРБ. Сега мнозина от ГЕРБ, включително кметове, бързо хвърлят партийната книжка, подобно на случващото се след 10 ноември 1989 г. и се преориентират към управляващата “Прогресивна България” (ПБ).

Самата ПБ обаче не е партия, тепърва се изграждат структури. Тези близо 1,445 млн. избиратели на парламентарните избори на 19 април до голяма степен повтарят вота за Радев за втория президентски мандат, когато спечели почти 1,540 милиона. Въпреки декларираната от ПБ подкрепа за Йотова, гласовете за Радев няма да се прелеят автоматично.

Решението на ГЕРБ да не издигне собствен кандидат не я вади от президентската битка. Напротив – оставя ѝ възможността да се превърне в един от факторите, които ще решат накъде ще тръгне вотът на втория тур. За част от партийния актив участието в ГЕРБ беше свързано и с келепира от властта, а загубата ѝ вече разхлабва лоялността. Но за друга част Гюров е най-близкият кандидат в идеологически и геополитически план.

Задачите пред Йотова и Гюров

При евентуален балотаж между Йотова и Гюров геополитическото разделение ще постави двамата пред различни задачи. За Йотова резервът е сред гласувалите за Костадинов-Волгин, Сидеров-Велков и останалите кандидати с по-радикални позиции срещу подкрепата за Украйна и политиката на НАТО. За да ги привлече, тя ще трябва поне реторично да скъси дистанцията с тях. Въпросът е колко надясно може да отиде, без да загуби умерените избиратели.

Пред Гюров дилемата е друга. Неговият резерв е сред проевропейските избиратели извън ПП и ДБ и сред останалия електорат на ГЕРБ. Там няма нужда от по-твърд евроатлантически тон, защото принадлежността към ЕС и НАТО до голяма степен е общ знаменател. По-трудната задача е да го превърне в глас за кандидат, издигнат от политически противници на ГЕРБ.

Евентуалният втори тур ще провери не само коя от двете представи за мястото на България в Европа събира повече подкрепа. Ще покаже и кое тежи повече пред урната – геополитическият избор или партийната принадлежност.

Народният театър е на това място повече от век, неделното хоро пред него – от няколко години. Те не си пречат по природа. Някой просто ги постави от двете страни на една измислена червена линия. Също като националния интерес и Европа.

Този текст изразява мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.