Извънземен живот? Радиосигнали от екзопланета бяха засечени за пръв път

Астрономи съобщиха за първото убедително директно засичане на радиоизлъчване, локализирано до планета извън Слънчевата система. Сигналът идва от гигантската екзопланета Beta Pictoris b, разположена на около 63 светлинни години от Земята, и най-вероятно е породен от мощни полярни сияния в нейното магнитно поле.

Откритието няма връзка с търсенето на изкуствени сигнали от извънземна цивилизация. Радиовълните са с естествен произход и дават на учените нещо също толкова ценно: възможност за първи път директно да измерят силата на магнитното поле на екзопланета.

Изследването е дело на Кевин Ортис Себайос, Едо Бергер и Ивет Сендес от Центъра за астрофизика „Харвард-Смитсониън“ и Университета на Орегон. То е публикувано като препринт в arXiv на 15 септември 2026 г. и все още предстои да премине през научно рецензиране.

Екипът използва южноафриканския радиоинтерферометър MeerKAT и регистрира бързи, повтарящи се и силно кръгово поляризирани радиоизригвания, както и по-постоянно излъчване между 0,85 и 3,5 GHz.

Scientists have picked up radio signals from an exoplanet for the first time ever. The source is Beta Pictoris b, a gas giant around 63 light-years away and about 10 times Jupiter’s mass. It isn’t aliens: the emissions are natural, caused by charged particles hitting the planet’s… pic.twitter.com/iGooeacDK2

— SNN Finland (@snnfinalnd) September 25, 2026

Ключовият резултат е местоположението на източника. След прецизна астрометрична корекция радиоизлъчването съвпада с позицията на Beta Pictoris b. Според анализа то е несъвместимо с позицията на звездата Beta Pictoris на ниво 4,4 сигма и с тази на вътрешната планета Beta Pictoris c на 4,8 сигма. Именно това отличава наблюдението от по-ранни кандидат-сигнали при други екзопланетни системи, при които не можеше убедително да се установи дали радиовълните идват от планетата или от нейната звезда.

Характеристиките на сигнала насочват към т.нар. електронна циклотронна мазерна нестабилност, или ECMI. Същият физичен механизъм стои зад част от мощното аврорално радиоизлъчване на планети в Слънчевата система.

Магнитно поле поне 2500 пъти по-силно от земното

Честотата на това радиоизлъчване е пряко свързана със силата на магнитното поле в областта, където се генерира. Наблюденията показват, че при Beta Pictoris b то е поне около 1,25 килогауса, или 1250 гауса. За сравнение магнитното поле на Земята на повърхността е от порядъка на половин гаус.

Това означава, че измереното поле в областта на радиоизлъчването е поне около 2500 пъти по-силно от характерното земно поле. То е и над 100 пъти по-мощно от характерните стойности при Юпитер.

Резултатът е важен, защото магнитните полета съдържат информация за вътрешната структура и динамото на планетите. Те влияят и върху взаимодействието със звездния вятър и загубата на атмосфера. Досега астрономите разполагаха предимно с теоретични оценки за магнитните полета на екзопланетите.

Изключително силното поле на Beta Pictoris b всъщност е в съответствие с очакванията за млад, масивен и бързо въртящ се газов гигант.

Beta Pictoris b е открита чрез директно изображение през 2008 г. Планетата е газов гигант с маса приблизително 9 до 12 пъти тази на Юпитер и обикаля звездата си на разстояние около 10 астрономически единици. Една нейна година продължава приблизително 24 земни години.

Особено интересна е скоростта, с която планетата се върти около оста си. Предишни спектроскопски измервания дават период около 8–9 часа, въпреки огромните ѝ размери. Някои от новите радиоизригвания също са разделени от интервал от приблизително осем часа, което повдига възможността полярните радиоизточници периодично да се появяват и скриват от погледа ни с въртенето на планетата.

Точно тук обаче учените остават предпазливи. Астрономът Джо Калингам, който не участва в изследването, коментира пред Science News, че доказателствата са убедителни, но наблюдаването на ясно повтаряща се модулация, свързана с приблизително осемчасовото въртене, би направило авроралната интерпретация още по-силна.

Системата Beta Pictoris е един от най-ценните естествени „лабораторни експерименти“ за изучаване на млади планетни системи. Звездата е значително по-млада от Слънцето и е заобиколена от огромен диск от прах и отломки, останали от процесите на планетообразуване.

През юли 2026 г. астрономите обявиха и откриването на трета планета в системата, Beta Pictoris d. Тя е газов гигант с маса около 2,4 пъти тази на Юпитер и орбита на приблизително 26 астрономически единици от звездата. Планетата е около 100 пъти по-слаба по яркост от Beta Pictoris b и е сред най-леките екзопланети, заснети директно от наземни телескопи. Откритието беше независимо потвърдено и чрез спектроскопски наблюдения с космическия телескоп „Джеймс Уеб“.

Така днес около Beta Pictoris са известни три планети: b, c и d. А Beta Pictoris b вече е особено ценна за астрономията не само защото може да бъде наблюдавана директно, а и защото радиовълните позволяват да бъде изследвана нейната магнитна среда.

Ако резултатът бъде потвърден от независими наблюдения и след научно рецензиране, радиоастрономията може да се превърне в нов начин за изследване на магнитните полета на далечни светове. Това би позволило на учените да изучават вътрешната структура, въртенето и взаимодействието на екзопланетите с техните звезди чрез характеристика, която досега практически не можеше да бъде измерена директно.