Икономисти искат данък свръхпечалба и за енергийния сектор

Данъкът върху свръхпечалбата трябва да обхване и енергийните и петролните компании, заявиха икономистът Георги Ангелов и почетният председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Двамата коментираха в ефира на БНТ предложенията за бюджета за 2027 г., мерките срещу високите цени и промените в данъчната политика.

Министерството на финансите предлага 33% данък върху свръхпечалбата на банки, фирми за бързи кредити, застрахователи, телекомуникационни компании, обменни бюра и търговски вериги с повече от пет обекта. Според Велев обаче списъкът трябва да бъде разширен с енергийните дружества.

„Това, което наистина липсва, е облагане на свръхпечалбите на енергийните компании“, заяви Васил Велев.

Ангелов посочи, че петролният сектор също остава извън предложената мярка, въпреки високите цени на горивата. По думите му приходите от данъчния пакет могат да достигнат 1,4 млрд. евро, но очакваната сума не е гарантирана, тъй като компаниите могат да променят структурата на дейността си или да заобиколят част от изискванията.

Спор за ефекта върху цените и кредитите

Велев защити идеята част от свръхпечалбата на големите търговски вериги да се върне в бюджета. Той обвърза позицията си с натиска върху производителите и с отражението върху доходите и цените.

Ангелов предупреди, че допълнителното облагане на банките може да забави кредитирането към домакинствата, но не изключи и обратния ефект. Според него поведението на финансовите институции ще зависи от начина, по който бъде изработена мярката.

Министерството на финансите очаква облагането да ограничи стимулите за формиране на свръхпечалби и да повлияе за намаляване на цените. Проектът предвижда 90% от дължимия данък да се внася авансово.

Цената на електроенергията остава проблем

Високата цена на електроенергията е другият основен риск за бизнеса, посочи Велев. Според него предприятията, които продават на международни пазари, могат да ограничат дейността си, ако загубят конкурентоспособност. Компаниите, ориентирани към българския пазар, пък могат да повишат цените.

Ангелов заяви, че растежът на икономиката се движи основно от вътрешното потребление, докато производството изостава. Той определи услугите като най-бързо растящия компонент на вътрешната инфлация и призова за повече производство на стоки.

Предложенията са част от подготовката на бюджета за 2027 г., чиято цел е бюджетният дефицит да бъде ограничен до 3%. Данъчните промени предстои да бъдат обсъдени и гласувани, преди да влязат в сила.

Източници: БНТ