На чия страна е България? Йотова дължи отговор

България се присъедини към декларация, осъждаща руската агресия, но малко след това Йотова се дистанцира от изявлението. Ние съюзник ли сме на Украйна или сме на страната на Русия? Йотова дължи отговор на този въпрос.

От Александър Детев:

Доналд Тръмп твърди, че в света властва правото на силата, докато Еманюел Макрон се обявява за завръщане към международния ред и против „законите на джунглата“. Нетаняху обяви, че Израел ще доведе войната си „докрай“, а множество делегати напуснаха залата в знак на протест срещу действията на страната му в Газа и на Западния бряг.

Сергей Лавров отхвърли предложението за примирие в Украйна, а президентът Зеленски призова да бъдат възпрени способностите на Русия да продължава войната. Непал настоява за репарации към държавите, които страдат от климатичните промени, без да са допринесли за тях. Островната държава Науру пък обяви промяна на името си – на Наоеро, за да защити идентичността си.

Критиките към ООН и абсолютната ѝ невъзможност да спре военните конфликти по света растат от години. Но форуми като Общото събрание дават ясна посока. Изказванията от трибуната му ни казват къде стоят държавите, какви цели преследват, кои ценности ги определят и в какви съюзи участват.

В чл. 92, ал. 1 от Конституцията на Република България е посочено, че президентът „олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения“. Затова е логично именно държавният глава да представлява страната на Общото събрание на ООН. Стига да има представа какво точно представлява и къде стои държавата му.

Йотова, мирът и любовта

Българската президентка Илияна Йотова се качи на сцената в Ню Йорк, за да призове към повече „действия“, а Европа да гарантира своята сигурност. Как и от кого? Не стана ясно. За пореден път агресивната война на Русия срещу Украйна бе обрисувана като някаква даденост – проблем, който си е там и може да бъде разрешен с добронамереност и диалог.

Руската страна отказва този диалог. Потвърди го и на същата тази сцена, на която говори Йотова. Българската президентка не спомена това. Конкретика липсваше и по отношение на ситуацията в Близкия изток, но поне чухме, че България подкрепя решението за две държави. Относно Иран разбрахме, че ядрените оръжия са нещо лошо, блокирането на Ормузкия проток – също. Благодарим, не знаехме.

България все пак влезе в конкретика заедно със своите партньори, като се присъедини към изявление, което осъжда руската агресия, атаките срещу цивилни обекти и опитите за блокиране на украинските доставки на зърно през Черно море. Заедно с 50 други държави България изрази солидарност с Украйна, която призовава за примирие и край на кръвопролитията. Изрази я… за малко.

На чия страна е България?

„Българската национална позиция не беше отразена в пълнота в изявлението“, отговори на наше запитване българското Министерство на външните работи по отношение на документа. Илияна Йотова отиде една крачка по-далеч: „Българската държава нямаше възможност да изрази резерви по предоставената позиция, нито бяха приети предложенията за редакция“, заяви тя, като се дистанцира от изявлението.

И тук идват въпросите:

1. Какви предложения за редакция е имала България? Нима тя не е „обезпокоена от ескалацията на Русия срещу цивилното население и гражданската инфраструктура в Украйна“ или пък не настоява „Русия да се съгласи на пълно, незабавно и безусловно прекратяване на огъня“, както Украйна вече направи? Изявлението завършва със следното: „Русия трябва да спре агресията си, да приеме прекратяване на огъня и да се ангажира пълноценно в преговорите за всеобхватен, справедлив и траен мир в съответствие с международното право“. Срещу какво се противи Илияна Йотова – срещу мира, за който и тя така копнее, или срещу международното право?

2. Съюзник ли е Украйна на България? Ако да – защо страната не подкрепя своя съюзник? Ако не – защо новата власт на Румен Радев не ревизира споразумението за сътрудничество с Киев, което кабинетът на Андрей Гюров подписа и срещу което тогава и Радев, и Йотова роптаеха? „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2 очевидно работят в синхрон по външната политика – доказва го и отговорът, който получихме от МВнР. В него се казва, че „българската национална позиция“ се изразява именно от Йотова. Нека в синхрон ни кажат и какви цели преследва тази външна политика – особено преди избори, на които се борят за цялата власт.

3. Ако според Йотова „европейската политика за сигурност трябва да бъде преосмислена“, защо България отказва да участва в този процес? Страната не се включва в антидроновата коалиция и в т.нар. Коалиция на желаещите, които целят да гарантират сигурността на континента. В същото време обаче подписва различни документи в Брюксел и Киев, които подкрепят въоръжаването на Стария континент и санкциите срещу Русия. На хартия сме там, на практика – не.

В очакване на недвусмислени отговори

В началото на кампанията кандидатите за „Дондуков“ 2 трябва да отговорят недвусмислено какви позиции, ценности и съюзи на България ще защитават. Това означава, че Андрей Гюров ще трябва да може да даде оценка за действията на Съединените щати в Иран – тема, която очевидно до момента го затруднява. Също така означава, че Илияна Йотова трябва да отговори честно и откровено на въпроса ние съюзник ли сме на Украйна или сме на страната на Русия.

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.