Как станах агент на Кремъл в Германия: журналистка разказва

В хода на своето разследване журналистката Анжелик Герай успява да проучи как се става „агент за еднократна употреба“ на Кремъл и как действат тези хора в Германия. Екип на германския телевизионен канал RTL е успял да се свърже с руските „поръчители“ и да разбере как и с какви цели те вербуват хора в Германия. След като самоличността на журналистката е била разкрита, тя е получила заплахи за живота. В интервю за ДВ Анжелик Герай споделя резултатите от своето разследване.

ДВ: В ТикТок си се представяла за проруска инфлуенсърка, имаш и няколко доста провокативни видеоклипа, включително в тениска с руските цветове и с руското знаме в ръка пред сградата на Бундестага. Това ли беше примамката, на която се хванаха „руските поръчители“?

Как Русия организира хибридната война

Анжелик Герай: Отправната точка на нашето разследване беше желанието да разберем как е организирано воденето на хибридна война от страна на Русия. Тоест, не само как Русия атакува Европа, но и конкретно Германия с помвощта на най-разнообразни инструменти – сред тях са дезинформацията, шпионажът, както и саботажът. И в зависимост от това каква цел преследва Русия в дадения момент, тя подбира най-подходящите за това методи.

Измисленият персонаж, който създадохме – инфлуенсърката Катя – няма нищо общо с така наречените „агенти за еднократна употреба“. Измислихме образа на 28-годишната Катя, която наскоро се е преместила в Берлин и току-що се е регистрирала в TикТок, за да надникнем в „балона на дезинформацията“ и да разберем как се разпространява проруската пропаганда и кой я създава.

До руските вербовчици стигнахме по съвсем друг начин. Преди около година, в хода на нашето разследване, открихме в Tелеграм нещо като обяви за свободни работни места – в канала на една проруска хакерска група, наричаща се NoName0516. Тя е известна с това, че прониква в системите на компании, работещи с поверителна информация, извежда от строя малки водноелектрически централи, както и получава достъп до камери за видеонаблюдение с цел събиране на данни. В канала на тази група открихме любопитна обява, в която се търсеха „доброволци“. Обявата беше на английски език и беше насочена към хора, които биха искали да спечелят малко пари, изпълнявайки малки задачи. Очевидно беше адресирана до жители на страни в Западна Европа – Франция, Италия, Германия.

„Препоръча ми да тъпча върху знамето на НАТО“

ДВ: На примамката с „инфлуенсърката“ се е хванал член на партията „Съюз Сара Вагенкнехт“ (ССВ). Първо начално е дал да се разбере, че е свързано с руските специални служби, а после е отрекъл всичко.

Анжелик Герай: Разбира се, не можем окончателно да проверим дали е вярно това, което този човек ми разказа. В началото ми даваше съвети как да популяризирам своя проруски канал, тоест как да увелича аудиторията си с помощта на проруска пропаганда. Препоръча ми, например, да покажа, че тъпча върху флага на НАТО. Самият той, между другото, изгори пред камерата знамето на НАТО, което имаше голям резонанс, тъй като беше изключително провокативно.

„Интересуваше ги всичко за германските партии“

Но най-много ме интересуваше дали Русия оказва подкрепа на хора, поддържащи проруски канали в социалните мрежи. Но той отказа да говори за това по телефона, затова се видяхме на вечеря. Тогава той разказа, че е качвал в мрежата видеоклип, създаден с помощта на изкуствен интелект, с невярна информация за политик от Свободната демократическа партия (FDP) в Германия, който по онова време активно е подкрепял Украйна. Всъщност въпросният клип е бил част от руска дезинформационна кампания на групата „Storm 1516″. Службите за сигурност и германското правителство недвусмислено посочиха руските разузнавателни служби като участници в тази група, а целта на кампанията е била да повлияе на изборите за Бундестаг – в полза на Русия.

ДВ: Кукловодите от Русия са се интересували от германските политически партии, и най-вече са проявявали интерес към Християндемократическия съюз (ХДС). Обясниха ли ти защо?

Анжелик Герай: Да, руският възложител ми написа, че би искал да проникна в редиците на управляващата партия ХДС, тъй като според него именно тази партия нанасяла най-голяма вреда на Русия, като се застъпвала за доставки на оръжие за Украйна. (…) Още в самото начало стана ясно, че те възлагат задачи с минимален, със среден и с висок риск. Сред тези с минимален риск спадаха например закупуването на SIM-карти, получаването или изпращането на пратки или предоставянето на различни документи и бланки. Руските възложители се интересуваха например как изглеждат данъчните документи в Германия – вероятно с цел събиране на информация.

И така – имах задача: предстоеше ми да проникна в редиците на ХДС. За това получавах 150 евро на месец. Плащането се извършваше в биткойни, тоест в криптовалута, за да се скрие откъде идват парите. Особено голям интерес у възложителите предизвикваха различни видове поверителни документи, т.е. всичко, което не е обществено достъпно – и преди всичко информация от малки местни партийни организации. Останах с впечатлението, че те събират буквално всичко, до което могат да се доберат, за да нанесат максимална вреда на Германия и на политическите партии.

„Агентите еднодневки“ се вербуват чрез Телеграм

ДВ: Подозират ли тези хора за какви цели ги използват?

Анжелик Герай: Трябва да се разделим с традиционната представа за агентите като хора, които преминават дългогодишно обучение в Русия, а след това заминават за Германия с някакъв таен план. Системата на „агентите за еднократна употреба“ работи по друг начин: това са основно хора, които се намират в затруднено положение, изпитват финансови проблеми и най-вероятно искат просто да спечелят бързи пари. Те се вербуват чрез Телеграм, чрез посредници, които са и самите поръчители.

Именно това прави тази система толкова коварна. Защото ако такъв агент бъде заловен или задържан, той никога няма да може да разкрие целия план, тъй като не знае за кого всъщност работи. Хората, които се съгласяват да работят като „агенти еднодневки“, разбира се, поемат много голям риск, тъй като в началото тези задачи изглеждат безобидни – да купят SIM-карта или да снимат дадена сграда. На пръв поглед това е безобидно, но то може да бъде квалифицирано като шпионаж по член 99, което се наказва с лишаване от свобода до 10 години. (…) Поръчителите, с които поддържахме връзка, общуваха с нас единствено чрез Телеграм – тази платформа, позволяваща на потребителите до известна степен да скрият самоличността си, се използва както за вербуването на хора, така и за комуникация – чрез нея се изпращат снимки, текстови съобщения и видеоклипове.

Плащания в криптовалута

ДВ: А успяхте ли да разберете нещо за самите възложители?

Анжелик Герай: Да, след като разгледахме по-внимателно плащанията в криптовалута. Много хора смятат, че там всичко се случва напълно анонимно, но ние изпратихме информацията за тези преводи на една аналитична фирма. Така научихме, че криптопортфейлите, използвани за превеждане на средствата, вероятно са свързани с руски държавни ведомства. Те вече са били забелязани на платформи в Даркнет – например там, където се купуват фалшиви паспорти или SIM-карти, които биха били полезни за подобен тип операции.

И което е особено интересно: успяхме да съставим график за работата на поръчителите, тъй като кореспондирахме с тях доста дълго време и благодарение на това успяхме да разберем по кое време тези хора обикновено работят. Като цяло комуникацията се осъществяваше предимно в делнични дни, при това най-често в обичайното работно време. Тоест, представете си: след 18:00 от тях вече не постъпваха никакви съобщения. Това ни позволява да заключим, че става дума за хора, които най-вероятно работят на заплата в Русия. Тоест, малко вероятно е да са активисти, които биха могли да отговарят и през почивните дни, а и през нощта. Това показва, че говорим за служители с официално работно време.

„Няма да позволим да ни сплашват“

ДВ: Посредниците в Германия, които най-вероятно сътрудничат на руските специални служби, все пак са разбрали коя си. След което са последвали заплахи за живота ти. Бяха ли взети мерки за сигурност?

Анжелик Герай: Бих искала още веднъж да подчертая, че не знаем дали хората, с които общувахме, наистина са служители на руските специални служби. Събрахме косвени доказателства, които насочват към това, но не е възможно да го потвърдим. Когато разкриха самоличността ми и започнаха да ме заплашват със смърт, бяха взети всички мерки за сигурност. Не мога да кажа нищо по-конкретно от казаното, защото не бива да помагаме на другата страна. Но искам също така ясно да заявя: и аз, и целият журналистически екип няма да позволим да ни сплашват.

Автор: Глеб Гаврик