Хесенската награда за мир като едностранен парадокс

Свитлана КУШНЍР, политически анализатор (Украйна)

На 18 септември 2026 г. в германския Висбаден на министър-председателя на Армения Никол Пашинян беше връчена Хесенската награда за мир за „усилията му за мирно уреждане на конфликта в Южен Кавказ“. Става дума за мирния процес между Армения и Азербайджан, които в продължение на последните 30 г. бяха в конфликт заради Карабах.

През 2020 г. в резултат на Втората карабахска война между Армения и Азербайджан, властите в Баку възстановиха контрола над значителна част от международно признатите азербайджански територии, а през 2023 г. — над целия Карабах.

През лятото на 2025 г. лидерите на Азербайджан и Армения в лицето на президента Илхам Алиев и премиера Никол Пашинян положиха основите за окончателното приключване на многогодишната конфронтация, подписвайки с посредничеството на президента на САЩ Доналд Тръмп съвместна декларация.

Въпреки че прекратяването на конфликта стана резултат от политическа воля и компромиси и от двете страни, наградата беше присъдена и връчена само на Пашинян. Арменският премиер предприе специално пътуване до Германия и прие наградата, преструвайки се, че не забелязва едностранния подход на журито.

„Искам също така да изразя признателност към президента на Азербайджан Илхам Алиев, който в същата степен заслужава тази награда“, отбеляза Пашинян накратко своя партньор в помирението по време на речта си.

Особено рязко решението за присъждане на Хесенската награда контрастира с други международни награди, при които арменско-азербайджанското помирение беше разглеждано като съвместно постижение на властите в Баку и Ереван.

През февруари 2026 г. Алиев и Пашинян съвместно получиха Наградата „Зайд“ за човешко братство – наградата включваше международно жури и паричен фонд от 1 млн. долара. През април т.г. пък — Наградата „Герника“ за мир и помирение.

Администрацията на Хесенската награда игнорира този международен контекст и заличи Азербайджан от общата формула на мира, превръщайки двустранното политическо постижение в лична заслуга на Никол Пашинян.

Отделно организаторите отбелязаха демократичните преобразования в Армения, заявявайки, че Пашинян „непрекъснато води процеса на демократични реформи“ и полага „неуморни усилия за създаването на демократични институции в страната“. Въпреки това безспорните факти говорят за обратното — наказателното преследване на опозицията в Армения достигна върха си, а по време на парламентарните избори на 7 юни 2026 г. европейските наблюдатели установиха редица съществени нарушения.

„Избирателната кампания беше изключително конфронтационна, съпътствана от разпалваща раздор реторика”, заяви специалната координаторка ръководителка на краткосрочната мисия на наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) Фарах Карими.

По думите ѝ също така ставало дума за “обвинения в купуване на гласове и други нарушения на избирателното законодателство“. „Концентрацията на арести и наказателни преследвания срещу представители на опозицията допринесе за формирането на представата за избирателно правосъдие“, констатира още Карими.

За натиска върху предизборната кампания говори статистиката на самата Генерална прокуратура на Армения: от 7 февруари до 7 юни 2026 г. са били образувани 210 наказателни дела, свързани с изборите, а наказателно преследване е започнало срещу 349 души. Отделно Антикорупционният комитет на Армения съобщи за 194 задържани през последните седмици на кампанията, 84 от които се намират в затвора или под домашен арест по обвинения в купуване на гласове, които опозицията отрича.

На 6 юни, ден преди парламентарните избори, арменските власти образуваха наказателни дела срещу цели шестима кандидати от политическия блок „Силна Армения“, който беше основният съперник на управляващата партия на Никол Пашинян. Най-малко четирима впоследствие бяха арестувани. Но въпреки задържането на своите кандидати блокът зае второ място на изборите, като получи 23% от гласовете и 29 места в парламента.

Месец по-късно, на 6 юли, властите задържаха още един опозиционен лидер — председателя на „Процъфтяваща Армения“ – олигарха Гагик Царукян. На следващия ден съдът го остави под стража за два месеца по обвинения в измама в особено големи размери и пране на пари.

На 25 август правоохранителните органи задържаха бившия проруски президент на страната (1998-2008) и лидер на парламентарния блок „Армения“ Роберт Кочарян и сина му Седрак. На Роберт Кочарян бяха предявени обвинения в злоупотреба със служебно положение, получаване на подкупи в особено големи размери и пране на пари.

До началото на септември арменската „демокрация“ и „защита на правата на човека“ достигнаха своя апогей. На 1 септември 2026 г. арменските силови структури изнесоха от дома на носилка тежко болния бивш министър на финансите Гагик Хачатрян и в това състояние го доставиха при следователите, а след това и в съда. По думите на адвокатите той страда от тежко заболяване на гръбначния стълб и при транспортирането е изпитвал силни болки.

Въпреки това на 2 септември съдът остави 71-годишния бивш министър под арест за два месеца. А на 8 септември започна делото срещу лидера на опозиционната партия „Майка Армения“ Андраник Теванян и неговата съратничка Арегназ Манукян. Съдът продължи задържането под стража и на двамата.

Същевременно държавата води безпрецедентно наказателно дело срещу главата на Арменската апостолическа църква, което възникна на фона на откритата война на Пашинян с лидера ѝ – Католикоса на Армения Гарегин II. Последният беше един от най-последователните критици на премиера: той искаше неговата оставка и обвиняваше неговото правителство за загубата на войната в Карабах през 2020 г. На 14 февруари срещу Католикоса беше започнато наказателно преследване. Също така му бе забранено да напуска страната.

Да наградиш един политик за развитието на мира в целия регион — само по себе си това е нонсенс. Но двойно по-странно е, че администрацията на наградата при това се позовава на „демократичните постижения“ на Армения, които засега представляват нищо друго, освен поредицата от наказателни дела, арести и съдебни процеси срещу опозиционни активисти.

В този смисъл награждаването на Никол Пашинян изглежда не като безпристрастна оценка на приноса към мира, а като добре обмислен и безсрамен политически жест на европейските елити към Армения заради геополитическия ѝ завой към Европейския съюз (ЕС).