Витамин К срещу съдова калцификация

Атеросклерозата и калцификацията на кръвоносните съдове могат да се развиват в продължение на години без изразени симптоми, но увеличават риска от сериозни сърдечносъдови усложнения. На този фон все повече внимание привлича ролята на витамин К, който участва в активирането на белтъци, свързани с регулирането на калция в организма. Темата е разгледана и от германското издание WELT, което поставя въпроса дали витамините действително могат да ограничат калцирането на съдовете.

Витамин К участва в активирането на т.нар. matrix Gla protein – белтък, който има роля в потискането на отлагането на калций в стените на кръвоносните съдове. Именно тази биологична връзка е причината учените от години да изследват дали допълнителният прием на витамин К може да забави съдовата калцификация.

Метаанализ от 2023 г., включващ 14 рандомизирани контролирани проучвания и общо 1533 участници, установява, че приемът на витамин К е свързан със забавяне на прогресията на коронарната калцификация. Авторите обаче подчертават, че са необходими по-големи и по-добре проектирани клинични изпитвания, преди да може да се говори за доказана терапевтична полза.

По-ранен систематичен преглед също открива намаление на показателите за съдова калцификация при прием на витамин К, но отбелязва значителни различия между отделните проучвания и ограничен брой участници. Това означава, че резултатите са обещаващи, но все още не позволяват универсална препоръка за прием на добавки с цел профилактика на сърдечносъдови заболявания.

Не всички анализи обаче стигат до еднакви изводи. Друг систематичен преглед на контролирани клинични изпитвания установява, че витамин К подобрява определени биохимични маркери, но не предотвратява последователно прогресията на съдовата калцификация или артериалната ригидност. При пациенти с хронично бъбречно заболяване например метаанализ на десет рандомизирани проучвания не установява значима промяна в образно измерваната калцификация.

Това е важно разграничение: подобрението на лабораторен показател или забавянето на калциевите отлагания не означава автоматично доказано намаляване на риска от инфаркт или инсулт.

Самата връзка между калцификацията и инсулта също е сложна. Систематичен преглед на изследванията върху калцирани плаки в каротидните артерии показва, че рискът зависи не само от количеството калций, но и от структурата на плаката и степента на стеснение на съда. В някои групи по-силно калцираните плаки дори са били свързани с по-нисък риск от исхемични събития, което показва, че „повече калций“ не винаги означава автоматично по-опасна плака.

Изследват се и други витамини. Мрежов метаанализ от 2024 г. намира статистически връзки между приема на витамин D, витамин C, витамин B6, фолиева киселина и по-нисък риск от инсулт. Авторите обаче включват както рандомизирани изпитвания, така и наблюдателни проучвания и изрично посочват необходимостта от допълнителни клинични изпитвания, преди да се изготвят конкретни препоръки.

При витамините от група B картината също не е еднозначна. Голям метаанализ на 18 рандомизирани изпитвания с повече от 57 000 участници не установява статистически значимо общо намаление на риска от инсулт, макар определени комбинации и групи пациенти да могат да имат полза.

Най-сигурният извод от наличните данни е, че витамин К има биологично правдоподобна и научно изследвана връзка със съдовата калцификация, но все още няма достатъчно доказателства витаминните добавки да се препоръчват самостоятелно за предпазване от инсулт или инфаркт.

Особено важно е хората, които приемат антикоагуланти от типа на варфарин и други антагонисти на витамин К, да не започват добавки с витамин К без консултация с лекар, тъй като това може да промени ефекта на терапията. Самите антагонисти на витамин К са свързвани в наблюдателни изследвания с по-висока съдова и клапна калцификация, но клиничното значение на тази връзка продължава да се изучава.

За профилактиката на инсулт и сърдечносъдови заболявания доказано по-голямо значение имат контролът на кръвното налягане, холестерола и диабета, отказът от тютюнопушене, физическата активност и балансираното хранене. Витаминните добавки могат да имат място при доказан дефицит или конкретна медицинска индикация, но не трябва да се разглеждат като „разтварящи“ вече калцирани съдове.