„По-влиятелни от Хизбула“: как хутите станаха толкова силни

„По-влиятелни от Хизбула“: как хутите станаха толкова силни

В последните дни по улиците на Ирак излязоха мъже, които носят плакати с лозунги като „Смърт за Америка“ – подобни на тези, които видяхме и по улиците на Йемен.

Хората, които ги използват в Ирак, са част от паравоенните структури на иракските шиити. Те, както и хутите, Хамас и Хизбула, са част от т.нар. Ос на съпротивата в Близкия изток – военизирани групировки, подкрепяни от Иран, които обичайно работят в полза на режима на Ислямската република.

След началото на войната на САЩ и Израел с Иран в края на февруари тази година, групировките от “Оста на съпротивата” започнаха нападения в подкрепа на Иран. Хутите обаче стояха до голяма степен встрани от военните действия. Но наскоро това се промени. Бунтовническата група в Йемен започна офанзива и завзе още територии по брега на Червено море, за да “създаде условия още един воден басейн да е под контрола на „Оста на съпротивата“ в опит да се установи контрол над износа на петрол в региона“, обобщава Институтът за изследване на войната във Вашингтон.

Медиите на режима в Иран публикуваха хвалебствени материали за офанзивата на хутите в Йемен, а в много градове в Ислямската република поддръжници на режима се събраха в подкрепа на йеменските бунтовници.

Хутите ли са „новата Хизбула“?

Такова отношение преди получаваше друга групировка от „Оста на съпротивата“ – Хизбула. След дългата война с Израел и загубеното влияние в Сирия обаче ливанската шиитска групировка вече не изглежда толкова силна. Сега хутите правят неща, които Хизбула никога не е успявала – например тази седмица свалиха саудитски изтребител Ф-15 с ракета, която групировката твърди, че сама е модифицирала.

Възможно ли е хутите да заемат позицията на Хизбула като най-важния и може би най-опасния член на „Оста на съпротивата“? Плюс за тях е, че до момента поради географски причини не им се е налагало да се изправят срещу Израел. „Мисля, че те са станали по-ценни, отколкото Хизбула някога може да бъде“, казва Фарея ал Муслими – изследовател с фокус върху Йемен от мозъчния тръст “Чатъм Хаус“. „Разбира се, Хизбула има десетилетия опит и спомогна за изграждането на възможностите на хутите през годините. Но те в момента са ги надминали.“

Според Андреас Криг, университетския преподавател в Кралския колеж на Лондон, хутите вече изпълняват подобна стратегическа функция за Иран, каквато Хизбула, а в някои отношения са и по-полезни. „Хизбула осигуряваше на Техеран фронт срещу Израел в Ливан. Хутите им дават предимство срещу Саудитска Арабия, Израел и на световните пазари. Така че тяхната стратегическа функция се е повишила значително, а и Хизбула е под все по-голям натиск.“

Ал Муслими обръща внимание и на факта, че лидерът на хутите Абдул Малик ал Хути е последовател на убития през 2024 г. лидер на Хизбула Хасан Насрала. “Вижда се как той дори го имитира в речите си. А сега има по-голямо влияние, отколкото Насрала някога е имал“, казва изследователят. Някогашният лидер на Хизбула изпълняваше ролята на свързващото звено между различните фракции. Сега изглежда Ал Хути влиза в тази роля, както се вижда по нападението на иракските милиции срещу саудитския тръбопровод, извършено наскоро.

Колко зависими са хутите от Иран?

За разлика от Хизбула обаче при хутите стои въпросът точно колко контрол над тях упражнява Иран. Според експерта Криг най-голямата разлика между двете групировки е автономията. „Хутите имат собствени лидери, идеология, вътрешна подкрепа и териториален проект“, отбелязва той. „Техеран може да ги подкрепя, въоръжава и да се възползва от действията им, но не може да ги активира и деактивира по своe желание“.

Други наблюдатели отбелязват, че в миналото хутите са извършвали операции, с които Техеран не е бил съгласен. Сега Иран твърди, че няма общо с последните действия на групировката. Ал Муслими обаче не е убеден, че това е така. Той казва, че в последните две години хутите много повече са се сближили с Иран и в момента Техеран регулярно изпраща оръжия на йеменските бунтовници. „Ройтерс“ съобщава, че през юли иранските власти са обсъждали с хутите затварянето на протока Баб ал Мандеб.

Кой може да ги спре?

Експертите са категорични – хутите трудно ще бъдат възпряни. Предходни кампании срещу тях, водени от Саудитска Арабия, САЩ и други държави, се провалиха. Санкциите и икономическият натиск очевидно не им влияят – те не разчитат на международната финансова система. Ал Муслими обяснява как работи групировката – събира данъци, но не плаща заплати, нито предоставя някакви обществени услуги – всичко отива за военните им действия. Основателят на хутите проповядва, че модерните мюсюлмански общества са станали „меки“ и бедността и трудностите са божествено изпитание.

Това е огромна разлика с Хизбула – ливанската групировка има политическа фракция и предлага социални услуги, като за тях е много важно и да балансират добре отношенията си с другите демографски групи в Ливан. Хутите нямат никакви подобни задръжки. „Тях не ги интересува дали Израел или САЩ ще бомбардират някоя болница. Напротив – това ги устройва, защото идеологията им е основана на мъченичество и жертви“, обяснява Ал Муслими. Според него това ги прави по-опасни от Хизбула – както в международен план, така и за обществото в Йемен.

Автор: Катрин Шеър